Застрояването край Шабла застрашава биоразнообразието, алармира еколог

Очаква се 46% от бреговата ивица край Шабла да бъде застроена след реализирането на общия устройствен план на общината, като до момента е застроена 16% от бреговата ивица. За това информира в ефира на Bloomberg TV Bulgaria екологът Ирина Матеева, отговорник по европейските политики в Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).

Според еколозите това строителство не е балансирано, защото по бреговата ивица, в близост до брега, са разположени екологично чувствителни зони, които са важни за биоразрообразието – Шабленското езеро, Дуранкулашкото езеро и Шабленската тузла.

„От една страна те са ключов воден ресурс за общината, а от друга страна това са места, където гнездят, зимуват или почиват по време на миграция хиляди птици”, каза Матеева и поясни, че изграждането на екологичната мрежа НАТУРА 2000 не е причина за забавяне на общия устройствен план (ОУП), защото процесът по изграждане на екологичната мрежа е осъществен през 2006/2007 г., преди да започнат процедурите по екологичната оценка на ОУП на общината. 

По думите на Матеева екологични и граждански организации се обявяват против проекта на община Шабла, защото виждат в ОУП “изключително небалансираното развитие на територията, несъобразено с екологично чувствителните зони, които са важни за биоразнообразието на територията на общината”.

“Предвижда сеизграждането на нова туристическа инфраструктура, замяна на съществуващите къмпинги с курортни комплекси и значително намаляване на териториите на обработваемите земи в съседство с крайбрежната ивица северно от езерото Дуранкулак и източно от град Шабла”, разкри Матеева.

Тя обясни, че най-голямото притеснение на еколозите е за световно застрашения вид червеногуша гъска, която зимува в една много малка географска част на Приморска Добруджа – в България и Румния, като почти цялата световна популация, понякога над 95% от световната популация, се концентрира в езерата на Шабла, Дуранкулак и Калиакра.

Това според еколога показва изключително голяма уязвимост на вида.

“За червеногушата гъска е важно, че тя нощува в езерата или морето, но се храни в обработваемите земи. Намаляването на обработваемите земи ще доведе до 4% намаляване на местообитанието на този вид, което ще се добави към вече 6% загуба заради реализираните ветроенергийни проекти, и още 24% загуба, които се очаква да се получат, ако се реализират останалите одобрени, но за сега нереализирани ветроенергийни проекти", предупреди Ирина Матеева.

Тя е категорична, че ако се осъществи общият устройствен план на община Шабла 36% от местообитанието на червеногушата гъска ще бъдат загубени, а загубите могат и да се увеличат, защото териториите ще бъдат фрагментирани и няма да могат да се ползват.

Матеева обяви, че еколозите подкрепят бъдещите плащания по Общата селскостопанска политика след 2020 г., които могат да се обвържат с екологични ефекти от земеделието и със защита на околната среда.

Каква е другата концепция за развитие на туристическия потенциал на региона, която ще запази екосистемата и ще подпомогне икономиката? Кои са другите чувствителни райони в страната, където екологичното равновесие и биоразнообразие стават жертва на икономическото развитие на регионите? 

Вижте повече във видеото!