WWF: Реките могат да помогнат срещу бедствията

Докато наводнения и суши опустошават различни части от Земното кълбо, WWF насочва вниманието към способността на здравите реки да смекчават ефектите от тези бедствия. Това е само една от т. нар. скрити ползи на реките, които обаче съвсем скоро могат да отидат в историята, ако сладководните водоеми продължат да бъдат подценявани, предупреждава доклад на международната природозащитна организация WWF.

Докладът за оценка на реките е публикуван във връзка със Световната седмица на водата, която беше открита тази неделя в Стокхолм. Документът показва как традиционното разбиране за реките като първичен източник на вода и енергия поставя в риск други техни предимства от критично значение.

Наред с централната роля, която играят в много култури и религии, реките носят и редица практически ползи. Освен че са дом на многобройни животински видове, речните екосистеми осигуряват и естествена защита на градовете от наводнения, а наносните потоци подхранват делтите на реките, които са едни от най-важните земеделски райони в света и дом на 500 милиона души. 

Въпреки че тези фактори са от директна полза за стотици милиони хора на планетата, те често са пренебрегвани от управляващите, докато изчезването им не предизвика кризи. Докладът подчертава, че този недалновиден подход може да доведе до изключително сериозни икономически загуби в бъдеще. Днес 19% от глобалния БВП идва от водосбори с висок или много висок воден риск, а много от най-големите делти на планетата, включително и тези на реките Ганг, Инд, Меконг, Нил и Яндзъ потъват и се свиват.

В същото време:

~ 2 милиарда души разчитат директно на реките за задоволяване на питейните си нужди;
~ 25% от световното производство на храна зависи от речното напояване;
~ 12 милиона тона сладководна риба всяка година покриват хранителните нужди на десетки милиони хора.

„Колапсът в рибарството и изчезването на делтите са само два от примерите за съпътстващи щети“, заяви Стюарт Ор от WWF.

Реките са поставени под все по-нарастващ натиск и в Европа.
Това е резултат от изграждането на язовирни стени, климатичните промени както и от все по-интензивното търсене на вода за напояване и за изграждане на водноелектрически централи. Въпреки произтичащото от Европейската рамкова директива за водите правно задължение за опазване на сладководните водни тела, едва 40% от водите на континента се считат за здрави.

„От WWF настояваме Европейският съюз и държавите членки да подобрят управлението на своите води“, заяви Мартина Млинарич от организацията.

Каква е ситуацията у нас?

Макар че е най-голямата река в България, Дунав също е недооценявана. Близо 80% от нейните крайречни природни местообитания и рибни ресурси са били унищожени през ХХ век, а останалите са застрашени. В долното течение на реката днес са останали единствените жизнеспособни размножаващи се популации на четири вида есетри в Европейския съюз.

Именно българският участък все още е сред най-слабо повлияните от човешка дейност.
В тази връзка WWF работи за опазването и възстановяването на екосистемите на река Дунав и нейните притоци. За съжаление, у нас са останали едва няколко свободнотечащи реки, които трябва да бъдат съхранени, отчитат природозащитниците.