Разликата в пазарното доверие на Източна и Западна Европа постепенно се свива

Разликата в доверието на потребителите в пазарите на стоки и услуги между Източна и Западна Европа постепенно намалява. Това е едно от заключенията на индекса за развитие на пазарите на дребно в Европейския съюз от 2018 г., с който се следи как потребителите от блока оценяват функционирането на 40 сектора на стоки и услуги.

От 2015 г. насам средно най-голямото подобрение в пазарното представяне се наблюдава в Източна Европа. Това предполага, че пропастта между източните и западни части на континента за това как пазарите работят за своите потребители се свива.

Пазарите в Западна Европа традиционно се представят по-добре пред своите потребители, докато тези на юг изостават, особено що се отнася до телекомите, комуналните услуги и банковия сектор.

Класирането на страните, разделено за секторите на стоките и услугите, става на базата на оценка за различни местни пазари. България се нарежда на последните три места сред 28-те държави членки на 10 от 15 пазара на стоки и при 11 пазара на услуги. Последно място тя заема на два пазара на стоки и на пет за услуги.

Оценката за пазара на електроенергийни услуги в България е най-малко благоприятна в съюза – 19 пункта под средната за ЕС.

Пазарът на услуги в страната като цяло заема 26-то място, а с най-добро представяне е секторът за лична грижа.

При стоките страната ни се представя малко по-зле, заемайки 27-о място. Тук най-висока оценка получава пазарът на лекарства без рецепта, а най-малка – на автомобили втора ръка.

Общото доверие в пазарите следва положителната тенденция от 2010 г. насам, но в доклада се посочва, че само 53% от потребителите вярват, че предприятията в секторите на услугите спазват правилата за потребителите, съобщават от Европейската комисия. При стоките този процент е малко по-висок – 59%.

От данните става ясно, че доверието на потребителите не се е повишило в сравнение с индекса от 2016 г. Според потребителите в повечето държави членки на ЕС особено проблемни области остават далекосъобщенията, финансовите и комуналните услуги (вода, газ, електроенергия, пощенски услуги).

„Доверието на потребителите нараства, но все още има твърде много потребители с лош опит от определени пазари, като например закупуването на жилище или кола втора употреба“, заяви Вера Йоурова, комисар по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете.

Сред другите констатации на индекса за развитие на пазарите на дребно от 2018 г. е и това, че през последните две години най-много са се подобрили ипотеките, водоснабдяването, услугите по газоснабдяване и по електроснабдяване, но същевременно това те остават (с изключение на газоснабдяването) и пазарите, към които има най-малко доверие.

Услугите по предоставяне на интернет и мобилните телефонни услуги са все още най-проблематичните за потребителите, като през изминалата година съответно 20,3% и 17,5% от тях са се натъкнали на проблеми в тези сектори. Други области, посочени от поне 10% от потребителите, включват: телевизионни абонаменти, стационарни телефонни услуги, продажби на информационни и комуникационни технологии и електронни стоки, железопътен и градски транспорт, автомобили втора употреба, недвижими имоти, пощенски услуги, нови автомобили, автомобили под наем, както и авторемонтни услуги.

Финансовите услуги са секторът, в който потребителите понасят най-големи щети (финансова загуба или загуба на време) в случай на проблеми. Не по-малко от 35% от потребителите, срещнали проблеми при застраховки за дома, ипотеки, заеми и кредити, електро- и водоснабдяване съобщават за сериозни щети вследствие на това. Други области, в които потребителите, срещнали проблеми, съобщават за високи щети, са авиокомпаниите, инвестиционните продукти и застраховките на автомобили.

Секторите на недвижимите имоти и автомобилите втора употреба се ползват с най-ниско доверие сред потребителите. Само 38% от хората вярват, че доставчиците на услуги в сектора на недвижимите имоти спазват правилата за защита на потребителите, а по отношение на сектора на автомобили втора употреба това са 36%.