Парламентът прие закона "Пеевски"

Парламентът задължи доставчиците на медийни услуги да обявяват действителния собственик и източниците на финансиране.

Това стана с окончателно гласувани промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, внесени от депутатите Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева от ДПС, предаде БТА.

В срок до 30 юни доставчиците на медийни услуги ще обявяват с декларация кой е действителният собственик към датата на заявлението. В нея трябва да се посочва още дали притежателят заема публична длъжност, има ли влязла в сила присъда, както и справка за всяко получено от доставчика финансиране през предходната календарна година, размера му и основанието, вкл. и данни за лицето, предоставило парите.

Депутатите решиха в декларацията да се отбелязва и обстоятелството, когато лицето, фактически контролиращо съдържанието на медийната услуга и/или редакционната политика, е различно от действителния собственик.

В нея се посочва стойността на всички договори, сключени в предходната година с държавни и общински учреждения и дружества с такова участие, с политически партии, в резултат на обществени поръчки, както и рекламни договори с лица, осъществяващи дейност, подлежаща на регулация. Изисква се да се обявяват и договорите по европейските фондове.

Декларацията ще се подава и в Министерство на културата в същия срок, като министърът на културата води отделен регистър за подадените декларации, който е публичен на интернет страницата на ведомството.

Доставчиците на медийни услуги са длъжни да посочват данните за действителния си собственик и на интернет страницата на съответната медия или издание.

Народните представители гласуваха промяната на собствеността да бъде обявявана в седемдневен срок.

Разпространителят на периодични печатни произведения също трябва да подава в Министерството на културата декларация по образец до 30 юни всяка година, която идентифицира действителния му собственик, както и броя обекти за продажба на дребно, които използва в търговската си дейност.

Депутатите приеха, че когато лице използва в търговската си дейност повече от една трета от всички декларирани обекти за продажба на дребно на периодични печатни произведения в страната, Министерството на културата ще уведомява Комисията за защита на конкуренцията.

В залата на парламента се разрази спор за същността на понятието "действителен собственик" и кой упражнява фактически контрол върху съдържанието.

Според депутата от БСП Антон Кутев приетите текстове няма да доведат до реално изсветляване, именно защото не са достатъчно ясни обяснения като за действителен собственик.

“По-сериозният проблем е понятието като фактически контрол на съдържанието и как се определя лицето, което ще го упражнява”, подчерта той и посочи, че „изсветляването на финансирането и на договорите е насочено към малките доставчици”.

Йордан Цонев, съвносител на измененията, разясни, че в Закона за мерките срещу изпиране на пари има текст, който дава дефиницията за действителен собственик. Той определи предлаганите от ДПС промени като смел и решителен опит в законодателството, рационални и полезни. Да предложат текстовете довели и доклади на неправителствени организации за свободата на словото у нас, изготвени по неверни, според депутата, констатации и твърдения.

“Не могат да се правят класации, които не отговарят на реалното място на свободата на словото в България, законът е на крачка страната ни да не бъде "клепана" по този начин, да подобрим оценките, а не за да прави пиар на този или онзи”, обобщи Цонев

Антон Кутев лично обеща да се извини на Йордан Цонев, „ако при следващата класация на "Репортери без граница", например, сме се изкачили нагоре”.

“Законът не е достатъчен сам по себе си, за да се постигне крайният ефект, необходимо е разпоредбите да се прилагат правило”, включи се и председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ и коментира, че в понятието за фактическия контрол на съдържанието има сериозен иновационен елемент, когато се използва за тази материя”.

Парламентът гласува и глоби за декларации с невярно съдържание – при забавяне, неподаване или обявяване на неверни данни, се предвижда санкция от 10 до 15 хил. лева. Глобата за повторно нарушение е от 20 до 30 хил. лева. Актове за установяване на нарушенията се установяват от длъжностни лица в Министерството на културата. При невъзможност извършителят да бъде установен министърът на културата изисква съдействие от Министерството на вътрешните работи.