2410 лв. са нужни на четиричленно семейство за живот, в София – 3200 лв.

Средната нетна работна заплата представлява 71,9% от необходимия размер за издръжка на живота, или нетно трудово възнаграждение е по-ниско с около 28% от средните стойности, необходими за покриване на издръжката на живота. Тази разлика устойчиво се свива през годините, след като през същия период на 2010 г. изоставането е с близо 50%. Въпреки тези тенденции, едва около 30 на сто от българите получават средната или по-висока от средната работна заплата, посочва се в изследването.

Според изследването на синдикалния институт най-ниско платените сектори остават производство на облекло, мебели, обработка на кожи и медико-социални услуги. Около шест пъти е съотношението между средната работна заплата в най-високо платена икономическа дейност и тази с най-ниско заплащане, отчитат от КНСБ.

Средната работна заплата в края на 2018 за София - град е 1167 лв., или с близо 26% по-ниска от необходимата заплата за издръжката на живот. Значително под средната за страната работна заплата остават заплатите в ниско платените икономически дейности - 590 -770 лв.

Средното увеличение на пенсиите е с 3,8% през 2018 г. Делът на пенсионерите, изложени на риск от бедност в ЕС, е 14,2%, а в България - 32%.

Като цяло 38,9% е делът на хората, които са изложени на бедност или социално изключване. България е на последно място в този показател в Европейския съюз.

През 2019 година от КНСБ ще продължават да предлагат на управляващите някои от вече добре познатите политики за повишаване на доходите и преодоляване на бедността. Сред тях са промените в данъчната политика, включително въвеждане на необлагаем минимум. Ще настояват за двуцифрено увеличение на работните заплата и надграждане над минималната работна заплата за степен на образование.

Ако доходите от труд се движат с ръст около 10 на сто годишно, от синдиката пресмятат, че до 2022 година заплатите у нас могат да достигнат до 60 на сто от средноевропейското равнище.