Земеделци искат общини и застрахователи също да плащат за градозащита

Зърнопроизводителите не са съгласни само фермерите да плащат за защита от градушки. Това заяви пред БНР Георги Милев, представител на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

На 20 март правителството предложи на парламента да бъде приет Закон за превенция от неблагоприятни климатични събития. 

Първоначално при общественото обсъждане агроминистерството предлагаше и застрахователите да финансират системата, но те се възпротивиха. Така стопаните ще трябва да плащат за защита вместо по 50 ст. на декар, по 75 ст.

С  досегашния ракетен способ и въвеждането на самолетен способ се цели защита за до 90% от нивите при 36 млн. дка обработвама земя в страната, обясни пред националното радио Ваньо Славеев от Агенцията за борба с градушките.
Той припомни, че ракетният способ защитава в момента около една трета от обработваемата земя за областите с най-голяма градобитност. Той е с 10% по-ефективен от самолетния, но разходите за площадки го правят по-скъп.

Със самолетния способ може да се отреагира във всяка точко на страната, включително над планините, където се формират градоносните облаци, а освен това технологията е безотпадна (при ракетния на земята падат парчета от ракетите и затова не може да се използва над градовете).

Двата метода, ако се допълват, ще се стигне до по-ефективна защита от градушки. Но когато става въпрос за такси, бизнесът започва да спори за ефективността, каза Славеев и заяви, че несъгласните с новата система за финансиране могат да се сдружат и да си направят собствена градозащита.

Георги Милев заяви, че НАЗ приветства идеята за разширяването на защитата в България и производителите искат да бъде покрита цялата страна. Той обаче не е съгласен финансовата тежест да се понася само от земеделците.

Може би 100 млн. дка ще бъдат защитени, от които само 36 млн. земеделска територия. Всички заинтересовани от тази защита би трябвало да бъдат включени – застрахователи, общини, настоява той.

Стопаните настояват още да имат повече представители в Управителния съвет на бъдещото държавно предприятие, тъй като сега е предвидено да имат само един.