Румен Гълъбинов е съветник към Президентството на Република България. Също така е лично одобрен за управител на „Алтернатива“. Гълъбинов е „бащата на българския застрахователен надзор“ - през 2002 г. става първият председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 г. – зам.-председател на новоучредената Комисия по финансов надзор (КФН). Членувал е в управителните съвети на международни застрахователни компании от България, Австрия и САЩ. Завършил е УНСС като магистър по икономика. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (банков рисков мениджмънт), Университета Сeйнт Джон, Колежа по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (банки и финанси). С безупречни професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия.Автор е на три книги и поредица от статии в областта на застраховането и финансите и търсен коментатор в сектора и макроикономиката.
Г-н Гълъбинов, кои са регулаторните органи, които осъществяват надзора в банковия и небанковия сектор?
Според Закона за платежните услуги и платежните системи има няколко компетентни държавни органа, които осъществяват регулациите на лицензионните дружества. Комисията за финансов надзор осъществява надзора над пенсионните фондове и над целия небанков финансов сектор. Другото важно регулаторно дружество е Българска народна банка, която регулира и осъществява надзор върху дейността на операторите на платежни системи, на доставчиците на платежни услуги и на издателите на електрони пари в страната. Също така, все по-често много небанкови дружества, търсят подкрепата от регулатора БНБ като едно алтернативно и по-добро решение за техния бизнес.
Може ли да обясните каква е разликата между лиценз от БНБ и КФН.
Исторически БНБ е първата финансова регулаторна институция, навършила скоро 140 години, която е започнала да дава разрешителни лицензи и да сертифицира дружества от финансовия сектор. Също така да сертифицира управителните и надзорни съвети на тези дружества. След създаването на КФН, преди 16 години, също поема някои от функциите на лицензиране и сертифициране в областта на застрахователния, пенсионния сектор и инвестиционно посредничество.
Една от основните разлики е, че БНБ е институцията, която възпитава пазарната дисциплина сред банковите и небанковите дружества. Основната цел на лицензите, които БНБ издава, е да осигурят благоприятна среда за развитието на висок стандарт на услугите в сектора. Това може да се случи чрез изграждане на доверие в потребителите на банкови и небанкови услуги като се минимализират рисковете за потребителите и се повиши финансовата култура. БНБ цели поддържане стабилността на финансовата система и защита интересите на вложителите. КФН надзирава и регулира капиталовия, застрахователния и пенсионния пазар в България. И двете институции издават бюлетини, които обобщават общата финансова информация в държавата, като тези на БНБ са по-детайлни и с повече статистическа информация.
Кои фирми и по какъв начин могат да получат лиценз от някой от двата регулатора и за какво им служи той?
Всяка фирма с интерес във финансовия сектор, с дейност в областта на финансовите услуги, може да кандидатства за лиценз в някоя от двете институции- БНБ или КФН. Например компанията, на която съм управител - „Алтернатива“, има лиценз само от БНБ, тъй като според дейността ѝ не трябва да притежава лиценз и от КФН.
Как може да сме сигурни, че определена фирма притежава лиценз от някой от двата регулаторни органа?
Българската народна банка поддържа Регистър на финансовите институции по чл. 3 а от Закона за кредитните институции (ЗКИ), с поднадзорни лица, който е публичен и съдържа основни данни както за вписаните дружества, които извършват дейност на територията на България, така и за заличените финансови институции. Всеки потребител може да види какъв лиценз е издаден за съответната дейност.
Как е уреден въпросът с лицензите на международно ниво? Направете съпоставка между България и Европа!
И БНБ и КФН са членове на международни финансови институции, които прилагат най-добрата практика в областта на надзора и регулацията. В България, като член на Европейския съюз, сертифицираните и лицензирани от БНБ и КФН финансови институции имат право да извършват дейност на цялата територия на Европейския съюз, включително и на други държави членки с придобитите от България лицензи и сертификати по линия на свободно движение на стоки, услуги и капитали. Инвеститори, които се интересуват от придобиване на участие във финансови институции като акционери и съдружници, също получават одобрение от двата регулаторни органа и изпълняват функцията за привличане на инвестиции в българския финансов сектор.


Застрахователите насочват корабите да плават в териториални води в Черно море
Провеждат безплатно обучение за работа на хора с увреждания във Варна
Проф. Кантарджиев каза кога ще настъпи пикът на грипа у нас
Казуси за нарушения на пътя и отговорността зад волана събраха съдии и гимназисти във Варна
Бебета се раждат заразени с морбили в САЩ
Добрият учител не проверява само кой знае, а дали всички са разбрали
Zocdoc отвори платформата за записване на преглед за AI агенти
Т. Ваксберг: За Путин няма нищо по-опасно от умиротворена Русия
Ограниченията за AI чипове към Китай застрашават кредити за милиарди долари
Филип Делвс Броутън за приликите между Тръмп и Никсън
Средната възраст на клиентите на Bugatti пада до 42 години
Пет основни причини акумулаторът да сдаде багажа
Германски майстори възраждат култовия Mercedes-Benz SEC
Aston Martin влиза в „Дакар“ с двама легендарни пилоти
Как скоростна кутия може да работи на две предавки и да издържи 5000 км
Цветомир Петров: "Топлофикация" може да бъде предприятие за пример
217 дни под вода без слънце: Какво се случва с човешкото тяло в подводница? (ВИДЕО)
Ядрена война заради грешка на ИИ: Могат ли САЩ, Китай и Русия да я предотвратят?