Промените в Закона за електронното управление минаха на първо четене

Промени в Закона за електронното управление приеха днес депутатите на първо четене. Измененията са внесени от Министерски съвет в началото на август и са част от мащабната реформа, целяща да въведе електронното управление - правна рамка, оперативна съвместимост, електронна идентификация, работни процеси, информационни ресурси и сигурност.

"За" законопроекта гласуваха 105, "против" - 3 и "въздържали се" – 40, предаде Агнеция „Фокус“.

Законопроектът цели да осигури ефективност и сигурност при предоставянето на електронни административни услуги на гражданите и организациите предвид приетите изменения и допълнения в Административнопроцесуалния кодекс, който е първият от трите процесуални кодекса, въвеждащ нормативни изисквания за електронно заявяване на административни услуги, връчване на документи по електронен път на граждани и организации и вътрешен обмен на електронни документи между административните органи. Основна цел на предлаганите промени в Закона за електронното управление (ЗЕУ) е да се обезпечи разработването, внедряването и надграждането на необходимите информационни ресурси на електронното управление при спазване на изискванията за мрежова и информационна сигурност и оперативна съвместимост, както и прилагане на устойчив модел за дългосрочното им управление и поддръжка, става ясно от мотивите. 

Там се посочва още, че с първата група изменения се постига гаранция, че гражданите и организациите – потребители на електронни административни услуги, ще разполагат със сигурен, надежден и проследим канал за подаване на електронни документи и заявяване на електронни административни услуги.

С приетите изменения в АПК (нов чл. 18а. Съобщения) се регламентира възможността гражданите и организациите да подават заявления и искания за иницииране на административното производство и предоставяне на административни услуги чрез Информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги, поддържана от Държавна агенция „Електронно управление“. В тази връзка уредбата в Закона за електронното управление се синхронизира с приетите изменения в АПК. Включването на информационната система за сигурно електронно връчване като нормативно регламентиран начин за изпращане на електронни документи и заявяване на електронни административни услуги ще създаде предпоставка всички административни услуги да бъдат заявявани по електронен път.

Регламентирано е задължението за вътрешен обмен на електронни документи между всички административни органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, което е в съответствие с новоприетите изменения в АПК.

Втората група изменения и допълнения се отнася до правомощията на председателя на Държавна агенция „Електронно управление“, целящи гарантиране на изпълнението на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България, прилагането на архитектури по области на политики и бюджетен контрол върху разходите за е-управление и ИКТ.

Третата група изменения и допълнения се отнася до прецизиране административнонаказателните разпоредби. Регламентирани са принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон и нормативните актове по прилагането му, както и за отстраняване на негативните последици от тях. Регламентирани са нови състави на административни нарушения.

Припомняме, че в края на миналата година вицепремиерът Томислав Дончев съобщи, че до средата на 2019 година системата за електронно връчване (държавните и общинските администрации да използват електронен документооборот) ще е готова на 70-80%, а напълно функционираща система на електронно правителство ще имаме от 2020 година.