Учен от БАН: Сигналите за ваксина за COVID-19 са по-скоро оптимистични

Сигналите за създаването на ваксина за COVID-19 са по-скоро оптимистични. Това каза доц. Андрей Чорбанов, ръководител на Лабораторията по експериментална имунология към БАН по БНТ. Срещу вирусите много трудно се прави лекарство. Лекарство се прави срещу нещо, което може да бъде убито, каза ученият.

„В случая с вируса той не е жив организъм, за да бъде убит. А това, което наричат "лекарства" много хора, са различни пътища, с които спираме навлизането на вируса в клетката. Затова по-скоро не възлагам надежди. Истинската превенция срещу вирусите са ваксинациите, но срещу някои вируси не е лесно да се направи ваксина“, обясни ученият.

„Срещу този вирус сигналите са по-скоро оптимистични, защото той има до момента много ниско ниво на мутация, което предполага, че правенето на една ваксина ще даде едно ниво на стабилен имунен отговор след ваксинация, което да бъде универсално във времето за всички тези негови малки мутации по всички краища на света“, коментира още доц. Андрей Чорбанов.

Създаването на ваксина отнема месеци, а тестването им може да продължи година и половина - две, добави доц. Чорбанов. 

Смисълът на ваксината е превенцията. Ако в момента имаме ударна вълна на заразени хора, на практика няма кога да се направи ваксината, посочи той. И каза, че не би заложил на подхода, избран от българската компания по посока лечение на COVID-19.

„Не е вярно, че вирусът не вирее при топло време, заяви доц. Чорбанов. И допълни, че мерките, които се взимат срещу коронавируса няма да са ефикасни.

„Смея да кажа, че тези мерки няма да бъдат ефикасни. Те ще удължат времето, за което коронавирусът ще преобладава, защото може би ограничаването на движението на хората ще направи така, че пикът да не е остър наведнъж, а ще отмине във времето.

Ние реагираме като държави в Европа, а и по света по същия начин, по който са реагирали в Средновековието - със слагане на бариери, маскирани хора и ограничаване на хората. Това не е реакция. Това, което трябва световната общност да разбере, е че е много хубаво да увеличи бюджетите за наука, и то за фундаментална наука.

"Не смятам, че ще спрем вируса, но не смятам, че той ще бъде нещо по-страшно от всеки грип", обобщи експертът.

"Инфекцията с коронавирус започна като единични случаи - взривове е Китай, а в момента е засегнат целият свят. Основната причина за това е, че една голяма част от инфектираните го прекарват много леко или дори безсимптомно", посочи зам.- директорът по диагностично-лечебната и по научната дейност на НЦЗП проф. д-р Ива Христова за "България сутрин" по Bulgaria ON AIR.

Според официалните лабораторни изследвания 120 000 души са заразени с Ковид-19. Броят на действително заразените обаче е много по-голям и смъртността е по-ниска, особено в развитите страни, смята тя.

Младите хора не са основната рискова група и то по основната причина, че те по правило са със силен имунитет, добави тя. 

"Основното в момента е да спрем разпространението на вируса. Моята прогноза е, че пикът предстои до няколко седмици, а до няколко месеца се очаква епидемията да си отиде", смята проф. Христова.

Най-оптимистичната прогноза за появата на ваксина е една година, каза тя.

Основното, което различава коронавируса, от всички познати досега заболявания според проф. Христова е неочаквано бързото разпространение на заразата.

Коронавирусът е сравняван със вирусите SARS и MERS, като при първия има едва 8000 заразени при смъртност 10%, при втория смъртност 30%, едва 2000 заразени.

"Ниската смъртност, леките случаи правят тази пандемия огромна. Тя тепърва ще се разпространява още", допълни тя.