ИПИ: Работни места в риск: първи поглед върху засегнатите отрасли

Мерките за борба с пандемията ще доведат до значителни стопански загуби, като макроикономическите измерения почти сигурно ще надхвърлят спада след финансовата криза от 2008 г.

Тук правим начален опит да очертаем различния тип негативни въздействия върху отделните сектори на икономиката. Базираме оценките си на широк кръг данни за структурата на стопанските отношения, ключовите пазари и продуктовата специализация, като се опитваме да отчитаме и най-новите данни за дейността и затрудненията в различните типове производства, пише в анализа на Лъчезар Богданов от екипа на Института за пазарна икономика.

Най-общо, разглеждаме три ефекта:

Пряк (незабавен) ефект.

Това е непосредственият ефект от забраните и ограниченията – включват се както вътрешните мерки, например за ресторанти, спортни и културни прояви, търговски центрове, така външни, например ограничения в пътувания в чужбина, отменени полети и др.

Косвен (средносрочен) ефект.

Тук обобщаваме различните непреки въздействия, които с голяма вероятност ще се проявят в месеците, следващи отмяната или смекчаването на преките забрани за дейност и ограничения пред социалния живот. Последиците ще са както от спряната работа и понесените загуби заради противоепидемичните мерки, така и заради неизбежната промяна в структурата на потребление и очаквания спад на заетостта и доходите.

Зависимост от външни пазари.

Независимо дали става въпрос за незабавни и средносрочни въздействия, за някои отрасли водеща е динамиката на вътрешния пазар, докато за други решаващо е възстановяването на дейността и поръчките на чуждестранните партньори.

Силата на въздействията илюстрираме чрез оценка в 3 степени: „слабо“ (1), „средно“ (2) и „силно“ (3). Оценките трябва да се приемат с голяма доза условност, като отправна точка за дискусия, и ще бъдат динамично променяни при получаване на актуални данни за развитието на кризата.

Същевременно отчитаме, че всички сфери на стопански и обществен живот ще претърпят трансформация, включително и публичните услуги, и следователно дори дейностите, за които прогнозираме „слаб“ ефект, почти сигурно ще понесат финансови щети и ще се наложи да се адаптират.

Фокусът е върху работните места в риск, като в таблицата са посочени данни за общия брой на наетите лица в отделните икономически дейности. Дейността на самонаетите лица не е отчетена, което предполага, че общата заетост по сектори е по-висока, като това е особено характерно за селското стопанство, ресторантьорството и хотелиерството, както и за някои видове професионални услуги.

* Селското стопанство се характеризира с голям дял на самонаетите лица

** Данните за 2019 г. са приблизителни, и в двата сектора има значителен брой самонаети лица

Важно е да се посочи, че дори за силно засегнатите отрасли голяма част от компаниите ще се приспособят и ще успеят да продължат дейността, и съответно ще съхранят част от служители си. В този смисъл „заетост в риск“ не трябва да се разглежда като прогноза за очаквано закриване на работни места за целия отрасъл, посочени в таблицата.