Имунизационната кампания трябва да докосва и сърцето, не само ума

Твърде късно, твърде малко, твърде некоординирано. Критиката към кампанията за ваксинация в България, и а в ЕС, е голяма. Докато националните политици все още се подготвяха за своите пресконференции, ваксинационните екипи извършваха първите ваксинации в болниците. Те знаят - крайно време е да го направят. В други страни ваксинациите срещу Covid-19 отдавна са започнали. А и нека не забравяме: първите получени дози ще са достатъчни за имунизацията на малко повече от 4500 души.

За капак – показното превозване в Пловдив с автобус на „Белла“ повдига въпроси – как „БулБио“ е избрала да се обърне точно към тази фирма, спазени ли за държавните изисквания при подобна поръчка и т.н. И ако все пак законът в случая може и да е спазен, то за разлика от буса за кренвирши, случаят с 40-годишния хладилник в Пловдив е още по-плачевен. Със сигурност не може държавата да иска обществото да има доверие в системата, а в същото време да използва такава техника за такива цели. Съветският хладилник в РЗИ – Пловдив не разполага с никакви уреди за следене на температурата, а самата случка бе толкова абсурдна, че в кадър на живото си излъчване във Facebook премиерът Бойко Борисов се притесни и нареди хладилникът бързо да се затвори.

Всичко това не бива да ни учудва за един неособено добър факт – българите са изключително скептични по отношение на ваксинациите срещу Covid 19. 48% от българите не биха си сложили ваксина срещу COVID-19, показва един от изводите от телефонен сондаж с 800 интервюта, проведен в периода 27-29 ноември от “Галъп интернешънъл”. 43% от респондентите казват, че биха се ваксинирали. На фона на обичайно ваксиниращите се у нас няколко процента, делът от 43 на сто не е малък, отбелязват социолозите. А за да преборим пандемията, би била необходима квота за ваксинация от почти две трети от населението.

В действителност са необходими големи комуникативни усилия, за да се постигне тази цел. PR стратегиите на правителството трябва да апелират към чувствата на хората и да създават емоции. Фактическите въпроси също са важни, но сами по себе си няма да помогнат много. 

Как скептиците за ваксините трябва да бъдат убедени в тази силно емоционална тема, когато отричащите коронавируса разпространяват опасен меланж от лозунги за свобода, езотеризъм и враждебност към технологиите? При това става въпрос за вирус, който уби повече от 1,7 милиона души по целия свят?

„Хората не купуват от логически причини. Те купуват по емоционални причини“, гласи популярен цитат от Зиг Зиглар, легендарният търговец и мотивационен говорител. И наистина, най-въздействащите реклами за тези, които ни карат да настръхнем, а това, което ги задвижва, са емоциите.

Приложено към темата за ваксинацията, това означава, че хората трябва да разберат защо тя е толкова важна. Не е нужно да понасят ваксинацията, не трябва да я изтърпят. Наистина трябва да я поискат. „За да можем да си върнем живота“, написа в Twitter например германският министър на здравеопазването Йенс Шпан през уикенда. Ето, това е страхотен мотив.

В САЩ, където ваксинациите вече текат, телевизиите в продължение на часове излъчват посланията от ваксинираните. Един учен казва, че е горда, че е получила своята доза ваксинация, а страничните ефекти не си струвало дори да се споменават, о, само ако можеше много американци да бъдат ваксинирани. Емоцията e заложена, наративът - зададен.

В крайна сметка всичко се свежда до това как се разказва една история. Българите се славим, че сме емоционален народ. В нашите рекламни мотиви хора с навити ръкави и намазани със спирт ръце гледат в камерата, а отзад се чува взискателният императив „Вдигай ръкавите!". Е, това няма да е достатъчно, за да се промени готовността за имунизация.