Съдът на ЕС обяви българските Европейски заповеди за арест за невалидни*

Издадените от България Европейски заповеди за арест са невалидни, става ясно от решение на Съда на ЕС по дело, инициирано от Районния съд в Уестминстър. От институцията са подали искане за разглеждане на казус, касаещ издадена от България заповед за арест.

Във връзка с това решение по заповед на правосъдния министър Десислава Ахладова се създава работна група с представители на съдебната власт, Висшия адвокатски съвет и академичната общност, която да обсъди изменения в законодателството, така че да се отговори на поставения въпрос, коментират от Министерството на правосъдието.

В решението на Съда е описано, че Европейската заповед за арест е издадена от Районната прокуратура в Свищов в началото на 2020 година и се отнася до лице, обвинено в кражба на пари и бижута. За това престъпление българското законодателство предвижда затвор от 1 до 10 години.

Лицето е задържано във Великобритания, но при разглеждане на казуса от съда е заявило, че заповедта на българските власти е невалидна.

Причината е, че в българското право нито актът на прокурора, с който се разпорежда задържането на издирваното лице, нито Европейската заповед за арест, издадена от същия орган като продължение на този акт, подлежат на съдебен контрол преди предаването на издирваното лице.

Това положение се оказва различно от процесуалните системи на други държави членки, за които се отнася практиката на Съда в тази област, посочват от институцията.

Казусът е разгледан по т.нар. "спешно преюдициално производство".

От прегледа на делото става ясно, че Районната прокуратура в Свищов е орган, който участва в наказателното правораздаване и действа независимо при упражняване на функциите, присъщи на издаването на Европейска заповед за арест. В този смисъл тя е орган, който може да бъде квалифициран като "издаващ съдебен орган" по смисъла на европейската практика.

Но липсата на съдебен контрол относно издаването на заповед за арест (както е и в националното съдопроизводство) противоречи на европейските изисквания. Съдът на ЕС отбелязва в своето решение, че реално контрол може да се извърши едва след предаването на издирваното лице.

Издирваните лица трябва да имат защита, която предполага да може да се упражни съдебен контрол, било по отношение на Европейската заповед за арест, било по отношение на съдебния акт, въз основа на който е издадена тази заповед, преди да се пристъпи към изпълнението ѝ, е записано в съдебното решение.

В крайна сметка от Съда постановяват, че не са изпълнени изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита, от която трябва да се ползва лице, срещу което е издадена Европейска заповед за арест за целите на наказателното преследване, ако както Европейската заповед за арест, така и съдебният акт, на който тя се основава, са издадени от прокурор, който може да бъде квалифициран като "издаващ съдебен орган", но не подлежат на съдебен контрол в издаващата държава членка преди предаването на издирваното лице от изпълняващата държава членка.

* Статията е допълнена с коментара на Министерството на правосъдието