България - на първа линия в сблъсъка между САЩ и Русия?

„В последната година вече шестима руски дипломати бяха обявени за персона нон грата. България става все по-интересна за руските служби и много важен фактор за руските интереси", с тези думи той коментира шпионския скандал в България, при който бяха задържани шестима души. Съдът остави за постоянно в ареста петима от тях.

„Тази афера, плюс следващите действия, ще покажат твърдост, че ще отстояваме тази наша политика, която е заложена в последните над 20 години“, посочи Керемедчиев.

Той е категоричен, че руските интереси в региона се засилват. „Тук имаме контраразузнаване - български граждани шпионират за друга страна. Имаме някакво превъоръжаване на българската армия, но то върви в слаби темпове. България ще играе все по-голяма роля в общия щит на НАТО, което означава все по-активни действия на руските служби в държавата", заяви Керемедчиев.

Той очаква да бъдат експулсирани още руски дипломати, като по думите му реакцията на Москва няма да закъснее и ще бъде ответна.

„След встъпването на Джо Байдън в Белия дом се вижда рязко влошаване на отношенията с Русия. През годините Турция започва да отстъпва като надежден партньор на НАТО. По-близко е сътрудничеството между Ердоган и Путин. САЩ и НАТО преместиха фокуса на действие към Гърция, а на север България и Румъния стават все по-значим фактор в региона", обясни Керемедчиев.

Той е на мнение, че влошаването на дипломатическите отношения не помага в диалога, а по-скоро вещае Студена война. Бившият зам.-външен министър напомни, че Русия отстъпва от свои изконни територии - в Черна гора, където беше много силно руското влияние, както и в Република Северна Македония, която също беше основен център на руските интереси.

Бившият зам.-външен министър изтъкна, че Русия не е единствената държава, която проявява огромен интерес какво се случва в страната ни и в региона. Той обясни, че скоро е бил заловен румънски шпионин, който е предавал информация за Китай.

Милен Керемедчиев е убеден, че България ще играе все по-голяма роля в НАТО заради нарастващите интереси на Русия в Черно море.

От своя страна пред bTV бившият директор на Централна служба за борба с организираната престъпност в МВР (ЦСБОП) Тихомир Стойчев коментира, че „акцията срещу руските шпиони у нас е безпрецедентна“.

Той подчерта, че в случая се подхожда силово - с арести и обиски. Стойчев изрази учудването си от възрастта на резидента. „Реализирана е една малка група, а някъде по върховете има повече и по-интересни хора“,  смята той.

Бившият директор на ЦСБОП е категоричен, че има признаци за шпионска дейност. „Шест месеца шпионите са разработвани, но кой носи отговорността, че не е пресечена дейността им на по-ранен етап", риторично попита той и заяви, че най-вероятно те са търсили информация за отношенията ни с евроатлантическите партньори.

„Контраразузнаването не си е свършило професионално работата", убеден е Тихомир Стойчев и потвърди, че Русия се притеснява от разширяването на евроатлантическото партньорство.

БТА предаде, че Военният съд остави в ареста петимата, обвинени за шпиониране в полза на Русия.

След съдебни заседания, продължили цяла нощ, Военният съд остави в ареста петимата, обвинени за шпиониране в полза на Русия. Един от групата направи самопризнания и беше пуснат под парична гаранция още в деня на задържането му. Заседанията се проведоха при закрити врата.

Първото решение за постоянен арест беше за заместник-началника на бюджетната дирекция в Министерство на отбраната полк. Петър Петров. Защитникът му адвокат Петър Петков обясни, че задържането му е било незаконосъобразно и необосновано. Причината - прокуратурата не е посочила кои са сведенията, които групата е събирала, за да предаде на Русия; eдва след като стане ясно какви са документите, тогава може да се прави извод дали те са класифицирана информация.

В ареста остават още бившият военен Иван Илиев, за когото прокуратурата твърди, че е бил начело, съпругата му с двойно гражданство, която е била връзка с руското посолство, началникът на класифицираната регистратура в парламента (също бивш военен) Любомир Медаров и още един служител на Министерството на отбраната.

Решенията на съда не са окончателни. Ако решат да обжалват, петимата могат да подадат жалби през Военно-апелативния съд.

Вижте целия разговор с Милен Керемедчиев във видео материала на Bulgaria ON AIR.