Българите развързват кесията за отдих и развлечения в началото на годината

В последните месеци на миналата година домакинствата в България свиха още повече разходите си, включително и тези за храна и лекарства. В началото на тази година домакинствата са продължили да ограничават разходите си за храна, но пък са развързали кесията за други потискани в пандемията неща - за свободно време, културен отдих и образование. Това става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес, за приходите, разходите и потреблението на домакинствата за първото тримесечие на 2021 година. 

Тенденцията за ограничаване на разходите е отчетлива от пролетта на миналата година с първата блокада заради пандемията. Тогава хората блокираха първо разходите за свободно време, културен отдих и образование. В края на 2020 г. ръст на разходите имаше единствено за жилището. В началото на 2021 г. домакинствата са били склонни да харчат повече. 

Общият доход средно на лице от домакинство през първото тримесечие на 2021 г. е  1830 лв. и нараства с 6,9% спрямо същото тримесечие на 2020 година.

За януари-март с най-висок относителен дял остава доходът от работна заплата (55,2%), следван от доходите от пенсии (31,3%) и от самостоятелна заетост (5,5%). Делът на дохода от работна заплата намалява с 3,3 процентни пункта, а доходите от пенсии се увеличават с 3,6 процентни пункта на годишна база, показват данните.

В номинално изражение през първите три месеца спрямо същото тримесечие на 2020 г. доходите средно на лице от домакинство нарастват. Очаквано с няй-висок темп се увеличават доходите от пенсии - от 473 на 574 лв. (с 21%), както и тези от социални обезщетения и помощи - от 50 на 57 лв. (с 15%). Причината са държавните помощи в подкрепа на семействата заради пандемията и извънредните бонуси за пенсионерите.

Постъпленията от работна заплата също тръгват нагоре - от 1002 на 1011 лв. (с 0,9%), а от самостоятелна заетост нарастват от 96 на 100 лв. (с 3,9%).

През първото тримесечие относителният дял на паричния доход на домакинствата в общия доход е 99,5%, а делът на дохода от натура – 0,5%.

Общият разход средно на лице от домакинство през първото тримесечие на 2021 г. е  1607 лв. и се увеличава с 8,2% спрямо година по-рано.

В началото на годината българите са свили още повече разходите си за храна – тенденция от края на 2020 година, вижда се от статистиката. На годишна база относителният дял на разходите за храна и безалкохолни напитки намалява с 2,6 процентни пункта.

Домакинствата обаче са харчили малко повече за дома, облекло и свободно време. Разходите за жилище са нараснали с 2,1 процентни пункта, за облекло и обувки - с 0,9 процентни пункта. НСИ регистрира и плах ръст в разходите, свързани със свободно време, културен отдих и образование - с 0,8 процентни пункта.

В домакинските бюджети най-голям остава делът на разходите за храна и безалкохолни напитки (28,4%), следвани от разходите за жилище (19,5%), данъци и социални осигуровки (13,6%) и транспорт и съобщения (11,6%).

В абсолютни стойности през първото тримесечие на годишна база домакинствата свиват единствено разходите за храна и безалкохолни напитки намаляват  - с 1.1 на сто.

Всички останали разходи бележат ръст. Разходите за жилище (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане на дома) се увеличават с 21.2%, разходите за алкохолни напитки и цигари нарастватс 2.6%, а тези за облекло и обувки  - с 52 на сто. Отчетен е ръст и при разходите за здравеопазване - (с 9.3%), както и при тези за транспорт и съобщения (с 8,3%). Разходите за свободно време, културен отдих и образование се увеличават с близо 35 на сто.

Разходите за данъци и социални осигуровки остават без промяна - 218 лева.

В началото на годината домакинствата са увеличили потреблението на: плодове - от 11.7 на 12.8 кг, зеленчуци - от 11.9 на 13.4 кг, месо - от 8.9 на 9.4 кг. В същото време са намалили консумацията на хляб и тестени изделия - от 20.5 на 20.0 кг, захар - от 1.7 на 1.6 кг, олио - от 3.0 на 2.9 литра.

Без промяна остава потреблението на месни произведения, сирене, яйца.