Милена Статева: Расте поколение с приоритети извън консуматорското общество

Социално и политически ангажирани млади хора не само организират протести и различни форми на натиск върху по-високите в йерархията на обществото, но градят алтернативен свят. Промъкват идеята за един начин на живот, който е алтернативен на това да трупаме все повече ресурси, да експлоатираме безкрайната природа, да участваме в замърсяването на въздуха като потребяваме стоки, произведени по този начин. Това каза социалният психолог Милена Статева, доктор по социология, в интервю за рубриката Made in Green на предаването "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria.

Тя потвърди, че цялостната нагласа, цялостният начин на живот, който практикуват тези млади хора, са съвсем различни и те застават срещу „по-силни, по-мощни структури, каквито са правителствата, институциите, бизнесите и корпорациите.

„В основата на социално-екологическия подход е грижата за средата, била тя физическа, психическа или социална. Основното, което се разглежда в социалната екология като политическа платформа, е идеята, че екологичните и социални проблеми имат един общ корен и това е доминацията и йерархията. Тяхната алтернатива е едно нейерархично общество с равнопоставено и солидарно участие на всички. Като всеки един политически проект, това е едно предписание, едно пожелание за това как би трябвало да изглежда светът", коментира тя.

Според д-р Статева социално-екологичният подход разглежда света от гледна точка на взаимосвързаността ни едни с други, но и със света около нас.

„Това е една нагласа към света, свързана с това да се преживяваме, да се усещаме, да се описваме, да се разбираме като отворени системи към останалите отворени системи, формирайки една по-голяма система, един по-голям жив организъм“, посочи тя.

По думите на социалния психолог отговорното поведение на индивидите няма кой знае какво значение от гледна точка на социално-екологичния подход.

„Причината е, че когато по-голямата система, т.нар. средни  и високи нива, не са отговорни, каквото и да прави отделният индивид, няма кой знае каква полза. Ролята на отделния индивид обаче не е само „от приемащия край“. Той може да се включи и да влияе на по-големите системи, от които е част, колкото и трудно да е това. Това отношение се отглежда и възпитава от най-ранна възраст“, коментира д-р Статева.

Тя съветва „да се възпитава едно демократично участие, един стремеж да бъдеш фактор в политическото и социално развитие, да се грижиш за околната среда“.

Според социолога равностойното и равнопоставено включване са идеи, които съществуват от хилядолетия.

„В една алтернативна на официалната реалност те са постигнали доста голямо съвършенство, каза още Милена Статева. – Проблемът се случва, когато тези теории бъдат прилагани в контекст, в който има йерархия и доминация. Това равнопоставено участие става възможно, когато хората се съберат в събрание, като се започне от най-малката среда – мястото, където живеят, кварталът, училището, работното си място и т.н. и постепенно се свързват в по-големи структури.“

В анализа си социологът обърна внимание на факта, че има качествена разлика в отношенията в такива структури, които са замислени като демократични и които биха могли да функционират като чисто демократични, а не на принципи на доминация, експлоатация, корупция и т.н.

Това, според Статева, трябва да бъде приносът не само на социалната екология, но въобще на социалните и обществените науки, които ни казват, че „сме се откъснали от корените на това което сме целили със социалния и обществения строй, който сме наложили“.

„Постепенно сме били повлечени от едни процеси, които водят до стремеж към непрестанен растеж, до постоянна експлоатация, до излишно трупане на ресурси. Тези процеси вредят, не само на нас като индивиди, но и на цялата природа и на света такъв, какъвто го познаваме", категорична е д-р Статева.

Как ще промени окръжаващата ни действителност при променения социално-екологичен подход? Къде е мястото на гражданските инициативи?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.