Търговците на горива искат облекчаване на административната тежест

Асоциацията на малките бензиностанции ще настоява новото правителство и Народно събрание да облекчат административната тежест в сектора с цел създаването на по-добри условия за конкуренция и намаляването на цените, съобщават от асоциацията.

Браншът е подложен на различни по своето естество и произход асиметрични шокове, които не произтичат от самия него. В това число влизат всички вълни на COVID пандемията и несигурността, която донесоха със себе си, решенията на световните хегемони в добиването на петрол, развиващите се с пълна сила процеси на декарбонизация на световната икономика и в частност – „Зелената сделка“ в Европа. Следват нормативно-творческите експерименти в България и все по-нарастващата административна тежест върху икономическите оператори в сектора, коментира Георги Тенев, юрист на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива (известна като Асоциация на малките бензиностанции).

Браншът на горивата се отличава с това, че е един от най-тежко регулираните и контролираните от страна на държавата. За съжаление този сектор се регулира с непоследователни, непремерени, нецеленасочени и нецелесъобразни, често лобистки и непропорционални нормативни актове от законов и подзаконов ранг, които на всичкото отгоре често се припокриват и си противоречат, отбелязва Тенев. Неясната, противоречива и непредвидима нормативна база често води до влошаването и въобще до невъзможността за съществуване на конкурентната среда. Точно конкурентната среда е тази, която гарантира справедливите и пазарни цени, както и достъпа до горива. Когато тя липсва страдат най-вече потребителите, смята Тенев.

Според него дори България да добива или получава безплатно петрол, цената по бензиностанции не може да бъде 0 лв. Причината е, че има различни разходи и регулации. Първи са логистичните разходи, защото този нефт трябва да бъде преработен. В рафинерията се изразходва електроенергия, човешки труд и се получат съответните деривати на нефта – горива и други разни, като полимери, пластмаси и прочее. След това готовото гориво трябва да бъде транспортирано (по тръбопровод, чрез цистерни) до обектите за търговия с крайни потребители - бензиностанциите.

Тези обекти е необходимо да разполагат с квалифициран персонал, съоръжения и тяхната поддръжка, софтуерно и експертно обезпечаване, всички лицензи и разрешителни и много важно е да не забравяме обезпеченията, към различни институции, които често се припокриват, в своите цели.

За тези обезпечения е важно да се знаят, че те са в пари и търговецът трябва да ги внесе предварително, за да може да работи. Наред с тези изисквания към търговците на горива с бензиностанции, се добавят и такива за инвестиции в енергийна ефективност, които пък се нуждаят от енергийно счетоводство. Те самите са резултат от едно закъсняло транспониране на две европейски директиви, подчертава Тенев. Най-интересното е, че всяка страна-членка на ЕС участва в съгласувателния етап, респективно писането на тези директиви.

Акцизът и ДДС също участват във формирането на крайната цена на литър гориво. Относно акциза пък нови две европейски директиви се задават на хоризонта, които най-вероятно ще доведат до повишаване на акциза на някои видове горива, основно метана и пропан-бутана. Тук е ролята на държавата, след като проведе консултации със сектора, да вземе най-накрая да участва активно в европейския дневен ред, като предлага, а не само като преписва, често пъти грешно директиви, отбелязва Тенев.