Хърсев: Мярката 60/40 трябва да помага само на засегнатите от кризата

Според него ефективността на такива мерки е изключително ниска и не постига целите си и в подкрепа даде пример с европейски изследвания. По думите му ефективността на такива мерки е изключително ниска – над 90% от тези облекчения и изключения не постигат целите си, погледнато в ретроспекция от десет години назад.

„Сигурно има спорове в коалицията относно бюджета, след като не е обявен от Министерството на финансите. В България бюджет има и този бюджет се изпълнява всеки ден. Нямаме закон за бюджета. Това създава една ситуация на относителен дискомфорт на правителството да се разпорежда в структурата на разходите“, коментира Хърсев и посочи като „странни“ сигналите на  управляващата коалиция, че се гласи да актуализира нещо, което не е приела.

Той отбеляза, че ще е добре проектът да е направен така, че „да подлежи на изпълнение до края на годината“. Хърсев посочи, че не му е позната идеологията на коалицията, тъй като не е предложила национален план, за да се види как всички инвестиционни намерения и обещания ще бъдат описани като цифри.

Що се отнася до програмирането на бюджета, финансистът отбеляза, че в момента инвестициите се правят по-автономно.

Хърсев смята, че разпределението на бюджетните пари е политическо решение, но мерките могат да имат косвено въздействие. „Не знаем как ще се потребява и кой ще потребява от общата хазна – проблемът е социален“, каза той и подчерта, че за икономиката е важно откъде ще се съберат тези приходи и какви ще се финансовите облекчения, които още не са известни.  

"Увеличението се чувства в самото начало, след това пазарът изравнява цените и ефектът отслабва. Никой не печели от това. Резултатът е, че имаме по-малко публични приходи. По-скоро трябва да се мисли за баланс между приходите и разходите и ефективността на държавните разходи. Един въпрос, който не забелязвам да се поставя", заяви доц. Хърсев.

Той прогнозира, че на държавата няма ѝ да се размине без вземане на заеми, както се случва в другите европейски страни. Въпросът според него е да се оптимизира задлъжнялостта и да не се прехвърля тежест на бъдещите поколения.

Финансистът е категоричен, че мораториумът върху цената на енергоносителите е отказ и отлагане на решение.

„Решението предстои. Да, такова отлагане се предприема, защото се очаква в бъдеще цените да се нормализират и този шок да не е толкова голям. Всички прогнози са такива – след края на зимния сезон пазарът на енергоносителите да се нормализира и цените да спаднат обратно на нивото преди това рязко поскъпване от началото на зимата. Дано да е така, ама надали", коментира още доц. Хърсев.

Как се отразява на потребителите инфлацията? 

Гледайте целия разговор във видео материала на Bulgaria ON AIR.