Уникредит: Фискалните ограничения достигнаха екстремни пропорции

Политиката на строги фискални ограничения е започна да достига екстремни пропорции в края на 2012 година, когато отиващото си правителство на ГЕРБ отчете дефицит по-нисък от заложения в бюджета със сума равняваща се на 0,8% от БВП на страната. Това предизвика улични протести срещу строгите фискални ограничения и влошаването на стандарта на живот, се казва в актуалния тримесечен доклад на Уникредит Булбанк за състоянието на българската икономика.

Оставката на правителството, подадена едва 4 месеца преди края на мандата, даде ясно да се разбере, че ще последва промяна в курса на водената политика. След протестите се очаква растежът да заеме централна позиция и да се превърне в най-важния приоритет за следващото правителство, независимо какъв ще е неговият състав или колко широко-базирана ще е управляващата коалиция.

На този фон банката оставя без промяна прогнозата си за ръста на БВП за 2013 и 2014 година непроменена на съответно 1,7% и 2,8%.

„През първото и второто тримесечие на годината ръстът ще бъде ограничен, а през третото и четвъртото икономиката ще ускори темповете си на възстановяване“, обяснява Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк.

Икономическа активност

Ранните индикатори за нивото на икономическата активност през първия месец от настоящата година са със сравнително окуражаващи резултати. Индустриалното производство и произведената продукция в строителството нараснаха с 1.1% и 3.8% на месечна база през януари 2013 година, докато продажбите на дребно отчетоха по-малък от очаквания спад от едва 0.4% на месечна база.

Всички тези данни подкрепят нашата фундаментална представа, че възстановяването ще протича постепенно и ще бъде задвижвано от индивидуалното потребление и в по-малка степен – от износа и брутото капиталообразуване, посочват от банката.

Перспективите пред икономиката на България

Ускоряването на икономическия ръст ще има нужда от нещо повече от поддържането на макроикономическа стабилност. За този извод има три основни причини, посочват от Уникредит Булбанк.

На първо място е фактът, че ефектите от структурните реформи ще могат да се усетят на пазара на труда и в цялостната икономическа активност едва след няколко години. Второ, възстановяването на вътрешното търсене остава крехко и ще продължи да протича бавно поради задържащия ефект на макроикономическите дисбаланси, натрупани по време на периода на бум.

Третата и най-разочароваща според икономистите на банката е констатацията, че износът към еврозоната не може да бъде двигател за излизане от кризата. Причината за това е фактът, че повечето от държавите, към които износът на България е насочен традиционно, са в рецесия.

От това следва изводът, че икономическият растеж има нужда от повече инвестиции, за да се случи. Икономистите на банката смятат, че следващото правителство ще комбинира политиките за запазване на макроикономическата стабилност с усилия за ускоряване на структурните реформи и недопускане забавяне на усвояването на средства от ЕС с внимателно оформени фискални стимули.

Важно е обаче размерът на фискалните стимули да бъде внимателно преценен, за да се избегнат рискове за устойчивостта на публичните финанси. На този етап фискалната позиция на България е достатъчно стабилна, за да бъдат възможни определени стимули – за 2012 година общият обем на правителствените разходи към БВП достига едва 35.4% през 2012 година, което прави преразпределението на ресурси през бюджета на България най-ниското в ЕС.

Всичко това осигурява достатъчно поле за умерено по размер и безрисково увеличение на фискалните разходи, при положение, че те са насочени към инициативи, които ще подобрят конкурентоспособността на икономиката и ще помогнат да започне решаването на проблемите с бедността, посочват от банката.

Заради тази очаквана промяна от Уникредит ревизират прогнозата си за бюджетния дефицит до 1,9% от БВП през 2013 година и до 2,2% през 2014, в сравнение с 1,3% и 0,9% при предишните прогнози от преди три месеца.