Промените в Закона за потребителския кредит не решават един от сериозните проблеми – лихвите по т.нар бързи кредити, коментира в ефира на Нова телевизия председателят на Сметната палата Валери Димитров.
Според него повече регулации в сферата като например следене на капиталовата адекватност на институциите, отпускащи бързи кредити, не помага за намаляване на „лавинообразно растящите лихви”.
Проблемът бил свързан с прекомерната свобода на договаряне, допусната в Закона за задълженията и договорите.
„Нужно е антилихварско законодателство”, заяви Димитров, който е автор на повечето банкови закон в страната, изготвени през 90-те години, включително и Закона за БНБ и основата за въвеждането на валутния борд.
Той коментира, че проблемът с лихвите на бързите кредити би могъл да бъде решен с въвеждането на предел на лихвите. Припомняме, че тази възможност беше многократно коментирана от авторите на проекта за промени в закона за кредитите, но в крайна сметка при внасянето му в деловодството на Народното събрание подобни текстове липсват.
Днес Валери обясни, че в момента цената на кредитите се движи между 24 и 25%. Под "цената на кредита" се разбират всички разходи, които правят потребителите при обслужването на кредитите – лихвата, таксите и т.н. по кредита.
„В диапазона над 25% до 60-70-80% може да бъде избрано ниво, над което цената по кредита да бъде обявена за частично нищожна”, допълни още Димитров.
Много важно при „лихварските” закони е и да се направи така, че с вноските първо да се погасява главницата, а след това – лихвите и таксите, обясни още Димитров и допълни, че е дал своята концепция за промяна на законодателите. „Беше ми благодарено за материалите, които изпратих, но дотук”, обясни той.


Капитанът на Полша: Отдъхнахме си след отпадането на България
България с втория най-голям ръст на цените на храните в ЕС за пет години
Военни самолети в небето над България с тренировъчни полети от понеделник
Швейцария отхвърли на референдум засилване на неутралитета си
Иван Иванов - от стената в къщата в Куманово до топ 500 на световния мъжки тенис
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Швейцария отхвърли по-строг неутралитет, продължава със санкциите срещу Русия
Ще съхрани ли ЕС либералния си икономически проект?
Безплодната среща между Тръмп и Си Дзинпин тревожно напомня за 30-те години
Водещи централни банки водят двойствена монетарна политика
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
Израел сезира УЕФА за червения картон, показан от Георги Кабаков
20-годишна навигаторка загина при рали в Испания
Признаци, че майка ви се бърка много в живота ви
Тръмп пак се скара на журналист: Млъкни! ВИДЕО
преди 12 години Естествено, че нищо не се прави. С "промените", бетонират правата на банките и фирмите по ЗКИ и разчистват пазара от малки и/или "случайни играчи". И ако се появи "мераклия" да знае, че има отчетна касичка.Нищо по същината не е пипнато. В ЕС, не им пука чак толкова много, техните клонове на банки печелят, за пред хората се прави голямото приказване за правата на потребителите, а пък те от своя страна, щом търпят стригането....на кой му пука. отговор Сигнализирай за неуместен коментар