fallback

Таван на лихвите по бързите кредити ще има в специален закон

Не трябва да смесваме банките и небанковите институции, коментира Йордан Цонев по време на първо четене на Закона за потребителския кредит в бюджетната комисия

17:38 | 06.02.14 г. 5

В предложението за промени на Закона за потребителския кредит няма определен таван на лихвите по бързите кредити, за да не бъдат смесвани материите, обясни един от вносителите на проекта - Йордан Цонев, по време на обсъждането на първо четене на идеите.

Бързите кредити не се дават от банките, а от небанкови институции. „Тяхната лоша репутация не трябва да се смесва с добрата репутация на банките“, обясни той на въпрос на депутата от „Коалиция за България“ Георги Анастасов. Цонев беше категоричен, че до седмици ще бъде подготвен закон, който регулира бързите кредити.

От БНБ обявиха, че текстовете, представени в този вид, няма да работят. Деликатна е и темата с таксите, които събират банките за обслужване на кредити, които според подуправителя на БНБ Димитър Костов не могат да бъдат премахнати. Остават единствено таксите за оценка на кредитополучателите.

Председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев обаче цитира решение на Съда на ЕС в Люксембург от 2012 година, което позволява на правителството да забранява определени такси в банковата система. 

Левон Хампарцумян, който е председател на Асоциацията на банките в България, посочи от своя страна, че трябва внимание относно индексите, които ще се използват за референтни лихви – LIBOR, EURIBOR или SOFIBOR. В момента тяхното ниво е исторически ниско, но в един момент може да се повиши, обясни той и посочи за пример кредитите в швейцарски франкове, които бяха определяни като много изгодни преди години, но днес нещата не стоят така.

Хампарцумян препоръча плавни промени в банковата система, която в настоящия момент е стабилна и не са допуснати загуби за вложителите. „Българските вложители не понесоха никаква загуба. Нито един лев публични пари не отидоха за спасяването на банките“, допълни още той.

Законопроектът предвижда още, че за определянето на лихвения процент се използват и индикаторите, следени от Националния статистически институт. Депутатът от „Коалиция за България“ Георги Кадиев поиска отпадането на този текст, заради голямото разнообразие на индикаторите, следени от статистиката.

Текстовете предвиждат още два варианта при отпускането на кредити, съобразно това дали кредиторът ще отговаря само със заложеното имущество при неизпълнение на задълженията си. При този вариант лихвата вероятно ще бъде по-висока заради риска, обясниха вносителите.

Проектът на Йордан Цонев и Румен Гечев беше приет на първо четене в бюджетната комисия. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 06:30 | 11.09.22 г.
fallback