fallback

По-ниската доходност по ценните книжа смалява печалбата на БНБ

През първото полугодие на 2015 г. централната банка извлича ползи от валутните изменения и състоянието на пазара на злато

13:35 | 11.12.15 г.
Автор - снимка
Създател

По-ниската пазарна доходност по ценните книжа, в които Българска народна банка (БНБ) има право да инвестира, генерира загуби за централната банка и изяжда нейната печалба, което изглежда ще продължи и през 2016 г. Но от друга страна институцията успява да извлече ползи от случващото се на валутния пазар и на пазара на злато.

През първото полугодие на 2015 г. нетната печалба на БНБ намалява 4,7 пъти до 68,561 млн. лв. Това показва отчета на банката за периода януари-юни, публикуван на сайта й. За сравнение – през първата половина на 2014 г. централната банка спечели 322,8 млн. лв.

По-ниският положителен финансов резултат се дължи основно на операциите с финансови активи, а не на ръст на разходите, например, за лихви или административна дейност.

Към 30 юни 2015 г. БНБ отчита нетни загуби от операции с ценни книжа в размер на 209,751 млн. лв. при такива за 138,548 млн. лв. към 30 юни 2014 г. Загубата от преоценка на ценни книжа е в размер на 101,601 млн. лв. при печалба от преоценка за 61,046 млн. лв. през първото полугодие на 2014 г.

Таблица: БНБ

„В нетните загуби от финансови активи и пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата към 30 юни 2015 г., с най-голям дял са загубите от операции с ценни книжа“, пише в отчета на БНБ. „Основният фактор за този резултат е по-ниската пазарна доходност на ценните книжа от тяхната купонна доходност, поради което те се продават с премия над номиналната им стойност“.

През отчетния период пазарната доходност на ценните книжа, в които БНБ инвестира, намалява с между 5 и 18 базисни точки за краткосрочните матуритетни сектори, но се увеличава с между 22 и 50 базисни точки за различните емитенти в дългосрочните сектори. Нетният ефект е понижение на цените им и отрицателна преоценка в размер на 101,601 млн. лв., пише още в отчета.

По принцип доходността по облигациите, като например по държавните ценни книжа, в които БНБ инвестира, се движи в обратна посока спрямо цената. С други думи – когато доходността намалява, цената им се качва. Но тъй като възвращаемостта по редица ценни книжа, включително и по такива, в които БНБ инвестира, е дори отрицателна, това генерира загуби.

В интервю за Investor.bg, дадено преди седмица, подуправителят, ръководител на управление „Емисионно”, и член на Управителния съвет на БНБ Калин Христов коментира, че „всички инструменти на европейския паричен пазар със срок до 1 година са с отрицателна доходност“ и че „доходностите на държавните ценни книжа в еврозоната са много ниски, като дори в значително задлъжнели икономики като Италия и Португалия в хоризонт до една година доходностите са отрицателни“.

Той каза това във връзка с инвестиционните възможности, които има пред търговските банки при положение, че от 2016 г. БНБ ще ги таксува с лихва от -0,3% върху свръхрезервите им, но констатацията важи с пълна сила и за инвестициите на самата централна банка.

„По закон нашите инвестиционни ограничения не позволяват да инвестираме в ценни книжа от така наречените държави от периферията на еврозоната (Италия и Испания, например). Тази инвестиционна рамка води до експозиции, концентрирани в страните от ядрото на еврозоната, което от една страна отразява стремежа за сигурност, но от друга страна значително влияе върху доходността в посока нейното понижение. Експозициите към сигурни книжа намаляват доходността, но увеличават стабилността на баланса на управление „Емисионно“, а оттам – на валутния борд и икономиката като цяло“, отговори Христов на въпрос относно факторите, които ще влияят върху баланса на управление „Емисионно“.

Например, ценните книжа на Германия във всички сегменти със срок до 7 години носят отрицателна доходност, а именно германските облигации са една от инвестициите на БНБ, тъй като са с висок рейтинг, който е необходима предпоставка, за да може централната банка да инвестира.

Ценните книжа, емитирани от чуждестранни правителства и други емитенти или от съответните емитенти с кредитен рейтинг, определен най-малко от две от шестте международно признати рейтингови агенции (Standard & Poor’s, Fitch Ratings, Moody’s, DBRS, R&I и JCRA), БНБ обобщава в таблицата:

Таблица: БНБ

Ценните книжа включват лихвени и сконтови ценни книжа, деноминирани в евро. Купонната лихва (която е различна от пазарната доходност – бел. ред.) по ценните книжа, деноминирани в евро, достига 1,84% към 30 юни 2015 г. при 2,01% в края на 2014 г.

Общата им стойност нараства до 25,525 млрд. лв. от 23,261 млрд. лв. в края на 2014 г., като малко над половината са книжа със срок от 1 до 5 години, докато делът на тези със срок от над 5 години е 13,9%. Финансовите активи със срок до 1 месец имат дял от 7%, тези със срок от 1 до 3 месеца – 6,54%, а тези със срок от 3 месеца до 1 година – 20,74%, показват изчисленията на Investor.bg.

 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 01:12 | 14.09.22 г.
fallback