БНБ въвежда възможност за отрицателни лихви върху свръхрезервите на банките

Българската народна банка (БНБ) въвежда прилагане на отрицателен лихвен процент върху свръхрезервите на търговските банки в България, считано от 4 януари 2016 г. - първият работен ден за новата година. Това става факт, след като днес Управителният съвет на централната банка прие нова Наредба №21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при нея, съобщават от финансовата институция.

С новия документ БНБ ще налага отрицателна лихва за свръхрезервите, когато лихвеният процент за депозитното улеснение на Европейската централна банка (ЕЦБ) е отрицателен, като на практика ще таксува банките за това, че поддържат резерви над минимално изискуемите. За момента не става ясно дали въвеждането на отрицателната лихва ще става автоматично или БНБ ще решава това на свои заседания.

В момента лихвеният процент за депозитното улеснение на ЕЦБ е -0,2%, като за последно ставката бе променена през септември 2014 г. ЕЦБ въведе отрицателната лихва върху средствата на банките в еврозоната за пръв път през юни 2014 г. Очакванията на пазарите са, че след срещата на европейските централни банкери на 3 декември депозитната лихва може да навлезе на още по-отрицателна територия.

БНБ обаче запазва прилагането на нулев лихвен процент за свръхрезервите, когато лихвеният процент за депозитното улеснение на ЕЦБ е положителен или нулев. С други думи, БНБ няма да възнаграждава банките, ако държат свръхрезерви при нея, а само ще ти „таксува“. Към момента не е ясно дали БНБ ще приеме за отрицателна лихва върху свръхрезервите отрицателната лихва по депозитното улеснение на ЕЦБ.

Към 30 септември 2015 г. паричните салда на банките в България при централни банки възлизат на 12,2 млрд. лв. Делът им в общите активи на системата се равнява на 14,27%. За сравнение – към 31 декември 2014 г. паричните средства по сметки в централни банки бяха за 9,78 млрд. лв., а делът им в общите активи възлизаше на 11,49%, показват изчисленията на Investor.bg на база данните на БНБ за системата.

Свръхрезервите са парите, които банките държат в БНБ над минималните задължителни резерви. Техният размер през тази година нараства заради слабото кредитиране и ръста на депозитите. По последни данни среднодневният им размер през септември е достигнал 5,436 млрд. лева след 4,866 млрд. лева за август, уточнява Bloomberg TV Bulgaria.

Освен това средствата на банките по сметките в националния системен компонент TARGET2 няма да се признават за резервни активи.

С новата Наредба №21, която все още не е публикувана, се въвежда и определение за „свръхрезерви” на банките в БНБ. Последната промяна на наредбата иначе е от 2010 г.

Приемането на изцяло нова Наредба №21 се налага заради „многобройните промени“, посочват от БНБ в прессъобщението. Досега действащата наредба, приета през 1998 г., се отменя.

В допълнение на промените в Наредба №21 УС на БНБ променя и лихвените проценти, които се прилагат като санкция за неизпълнение на изискванията за задължителни минимални резерви от страна на банките.

Тези промени ще бъдат отразени в Бюлетина за лихвените проценти по резерви на банките в БНБ, посочват от там.

Ходът на централната банка може би е свързан и с високата ликвидност на системата с цел нейното понижение, тъй като в края на септември 2015 г. коефициентът на ликвидни активи на сектора нараства до 34,02%. Ликвидните активи се повишават с 1,4 млрд. лв. през третото тримесечие спрямо юни до 25,1 млрд. лв. Делът на паричните средства и салдата при БНБ от ликвидните активи се равнява на 54,8%. С други думи – повече от половината от ликвидните активи на системата стоят при централната банка или се намират на разположение в банките.