Студентската общност иска по-ниски лихви за студентските кредити

Организацията, която представлява студентите на национално ниво – Националното представителство на студентските съвети (НПСС), се обяви за намаляване на лихвените проценти по студентските кредити и за начисляване на лихвата след изтичане на гратисния период.

Предложенията са направени по време на провелото се на 5 април в Министерство на образованието и науката (МОН) заседание на Националния съвет за кредитиране на студенти и докторанти, на което са били дискутирани предложения за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, съобщават от НПСС.

Националният съвет за кредитиране на студентите и докторантите е консултативен орган, който подпомага министъра на образованието и науката при провеждане на държавна политика в областта на кредитирането на студентите и докторантите. Националният съвет обсъжда и съгласува проекта на т.нар. типов договор, който се подписва с всяка една от банките, участващи в системата „Студентско кредитиране“, както и неговите изменения.

Според информацията, публикувана на сайта на МОН, банките, подписали типов договор, са четири – Банка ДСК, Райфайзенбанк България ЕАД, Алианц Банк България АД и Юробанк България АД.

Условията на тези банки, които ползват държавна подкрепа при отпускането на студентски кредити, са сходни, като лихвеният процент е фиксиран в размер на 7%. Обезпечение не се изисква, а заемът е освободен от всякакви такси.

Максималният срок е 10 години след изтичане на гратисния период, който пък е периодът от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит, защита на дипломна работа или срока на докторантурата. В този период студентите и докторантите не плащат главница и лихва. Като цяло кредитът се отпуска с цел покриване на таксите за обучение и издръжка през това време и размерът му зависи от тях.

И други банки предлагат заеми с цел обучение, но лихвените проценти са по-високи от 7%, например, като и условията се различават – например, изисква се обезпечение, срокът е друг и т.н.

Дейността на Националния съвет за кредитиране на студенти и докторанти обсъжда прилагането на системата за кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа, дава предложения за нейното усъвършенстване и разглежда бюджетна рамка на системата за студентско кредитиране.

Националният съвет се състои от председател, който е заместник-министър на образованието, младежта и науката, и членове - по един представител на МОН и на Министерството на финансите, двама представители на Съвета на ректорите, по един представител на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия, двама представители на НПСС и двама представители на Асоциацията на банките в България.

В рамките на проведеното заседание е била представена информация за резултатите от прилагането на системата за кредитиране за периода 2010-2015 г., както и прогнозите за бюджетната рамка на системата за студентско кредитиране през 2017 г. През 2016 г. държавата ще гарантира студентски кредити за 50 млн. лв.

Анализът за периода от старта на студентското кредитиране през септември 2010 г. до 31 декември 2015 г. показва, че четирите банки са сключили 17 928 кредита за малко над 114,63 млн. лв. Статистиката показва намаляване на броя, но увеличаване на размера на заемите. Например, през 2010 г. са раздадени 2 841 кредита за близо 14,3 млн. лв., докато към края на миналата година те са 1 884 броя за около 23,96 млн. лв.

От НПСС са поискали да бъдат обсъдени възможностите за намаляване на лихвения процент по заемите за обучение и лихвата да бъде начислявана след изтичане на гратисния период. Представителите на студентите поискаха още всички студенти да имат възможност да теглят студентски кредит, независимо от формата им на обучение.

Председателят на НПСС Яна Вангелова коментира за Investor.bg, че желанието за понижаване на лихвения процент се базира на анализ на организацията, който показва, че цената на студентския кредит в страни от Европейския съюз е чувствително по-ниска, отколкото лихвата по този вид заеми в България.

Припомняме и че в началото на 2013 г. НПСС спечели дело пред Комисията за защита  от дискриминация, касаещо възможността не само студентите в редовна форма на обучение, но и задочните, да могат да теглят заеми. В хода на събитията от 2013 г. до момента са били проведени редица срещи, които съпътстваха и обжалване на решението от МОН.

От НПСС допълват, че още тогава от министерството, в съображение с решението на Комисията за защита от дискриминация, са направили опит за приемане на промени в Закона за кредитиране на студенти и докторанти, но заради предсрочното прекратяване на мандатите на 41-вото и 42-рото НС, те не са били приети.

Към момента в действащия Закон за кредитиране на студенти и докторанти право на кредит имат само записаните в редовна форма на обучение. Но в хода на предложенията за промени от НПСС ще настояват всички обучаващи се да имат възможност, без значение в каква форма се обучават.

Яна Вангелова коментира, че все още не е внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, като в момента вървят етапите на обсъждане. Тя изрази надежда, че до юни законопроектът ще влезе за разглеждане от ресорните комисии към Народното събрание.