Трябва да има финансова обезпеченост за наука, призова синдикален лидер

Парите за наука влязоха в новините в Деня на будителите, когато финансовият министър Владислав Горанов посъветва учените да печелят проекти, да търсят връзка между науката и бизнеса, за да има добавена стойност за обществото от труда им. Учените от БАН и Селскостопанска академия излязоха на протест, на който поискаха достойно заплащане и повече пари за изследователската им работа.

“Както за 2016 г., така и за 2017 г. заложеният трансфер за Селскостопанската академия отново е недостатъчен, обяви Светла Василева, председател на Федерацията на синдикатите в земеделието към КНСБ, по БНР. "Още преди приемането на закона за бюджета на Селскостопанската академия се запознахме с финансовата обосновка към него, която е за следващата година.“

Според проекта за бюджет на Министерство на земеделието за наука се предвиждат 13 млн. лева, колкото беше финансирането и за 2016 г.

“Трансферът е малко над 60% от фонда на заплатите на работещите в Селскостопанска академия, които са 1990 души, от които 584 са научните работници - много по-малко дори от администрацията на Министерството на земеделието. Бюджетът за заплати се формира и от собствени приходи – от звената на Селскостопанската академия, като на тях се разчита да станат 15 милиона лева. Но тези средства не са достатъчни за фонд “Работна заплата“. Необходими са 21 милиона лева, за да може не само редовно да се получават работните заплати, но да се предвиди и едно 10-процентно увеличение, защото осем години бяха замразени възнагражденията", заяви Василева.

"Едва през тази година земеделският министър Десислава Танева пое ангажимент да прехвърли средства от разходите на министерството в разходи за персонал, след нашите настоявания, в размер на 5 млн. лева и едва с тях започна увеличение на заплатите на структурните звена на МЗХ, като последни в това увеличение бяха включени работещите в Селскостопанска академия, и то не всички. Тези, които бяха получили увеличение над минималната работна заплата, бяха изключени", обясни как се финансира научният институт представителката на КНСБ.  

Тя обяви, че има напрежение в Селскостопанската академия, защото не може един асистент да получава 495 лева.

„Искаме да обновяваме тази наука, за какво развитие говорим, не става ли въпрос за оцеляване“, риторично попита Светла Василева.

По думите й перспективите пред Селскостопанската академия са големи, защото тя е единствената специализирана научна структура в страната за изследователска, научна и развойна дейност, в областта на земеделието.

„Търсят се нашите сортове, които са много добри, съхраняват се не само сортове, но и породи“, напомни синдикалистката.

Тя предупреди, че при апаратурата, с която работят учените, не може да се постигнат добри резултати при усвояване на средства от европрограмите, затова правителството и държавата трябва да помислят за дофинансиране.

Светла Василева е оптимист, че това може да се постигне, защото при обсъждането на закона на бюджета на Селскостопанската академия почти всички политически сили са се убедили, че е необходимо към заложените 13 млн. лева да се добавят още 8 млн. лева, за да има финансова обезпеченост.

„По този начин няма да има фиксиран разходен таван при управлението на финансовите средства и управлението им ще се извършва само от Селскостопанската академия. Ще се разчита и на собствените приходи. Очаква се държавните предприятия, които бяха отделени от системата на академията, отново да се върнат в системата на аграрната наука, допълни Василева. "Това обаче ще повиши малко числеността, затова е нашето безпокойство, че е  необходимо да се заложат повече средства. За нас, синдикатите, е приоритет да се изплащат заплатите, но не унизително заплащане, а такова, което е достойно за този труд.“

Тя е категорична, че учените не бягат от проекти, “те обслужват бизнеса, но не може да се задоволи цялата численост с един, два или десет проекта, това се работи от група хора. Светла Василева посочи, че лаборанти и техници могат да бъдат включени, “но не можем да разчитаме на проектите за регулярно изплащане на работните заплати”.

“Това е наука, която трябва да се спонсорира и най-вече да се осигуряват средствата от държавата. Така е навсякъде по света. Необходими са малко средства, за да заработи това, което е заложено, да има самостоятелно финансиране с трансфер от държавния бюджет, за да се види как се развиват научните институти. Надявам се да бъде обезпечен законът на Селскостопанската академия", призова председателят на Федерацията на синдикатите в земеделието към КНСБ.