Иван Костов: Данъчна реформа да се прави след излизане от валутния борд

Данъчна реформа в България трябва да се прави след излизане на страната от валутния борд. С въвеждането на еврото ще се върне свободата на БНБ да провежда парична политика. С освободените милиарди от резервите може да се проведе и пенсионната реформа, защото с въвеждането на паричния съвет намаляха шансовете на България да разполага със суверенни права и да емитира собствената си валута.

Това мнение изказа доц. д-р Иван Костов по време на академичната дискусия „Нужна ли е данъчна реформа в Република България“, организирана от Европейското висше училище по икономика и мениджмънт и Института за икономически изследвания  при БАН, в която участваха  авторитетни български икономисти, представители на бизнеса, синдикатите и работодателските организации.

Като причина за ниската ефикасност на данъчно-осигурителната система през последните години Иван Костов посочи нейната структура  и съотношение след 2008 година, където трансферите заемат 21,2%, или повече от една пета от приходите в бюджета.

„Ако продължи да функционира по този начин данъчно-осигурителната система, тя няма да успее да постигне своите фискални цели в бъдеще“, предупреди той.

Бившият премиер и икономически министър напомни, че българската икономика е експортно ориентирана и налага намаление на дела на косвените данъци в приходите на държавния бюджет за сметка на дела на преките данъци. Затова и предлага структурата на косвените и преките данъци, и осигурителните вноски, да бъде съобразена с бъдещата все по-експортно ориентирана българска икономика.

Доц. Костов е на мнение, че преките и местните данъци и такси ще съдействат за намаляване на неравенството и бедността, които дестабилизират българското общество.

„Българската дясно ориентирана либерална данъчно-осигурителна система не постигна целите си, за които беше създадена, при условие че трябва да преследва  актуализирани и конкретни фискални цели", посочи макроикономистът. – Изработването на конкретни промени на данъците изисква продължителен дебат между експертите, които трябва да вземат решение, защото 16 години се надвикваме. Необходим е експертен консенсус около фискалните цели, с концепция и ключови решения за всеки данък за постигане на политически консенсус.“

По същия категоричен начин се изказа и Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Той заяви, че „има смисъл да се прави данъчна реформа, като се ограничи корупцията и след като страната излезе от валутния борд и се включи в еврозоната”.

Според него данъчна реформа може да се проведе, след като спрат кражбите.

„Милиардите се губят в сивия сектор, който се изчислява на 10 млрд. лева, 3 млрд. лева не са събрани от данъчни приходи", пресметна Велев.

По думите му сега за данък труд се удържат 51%, „ако се смятат правилно данъци и осигуровки“.

„Сегашната данъчна система привлича инвестииции", каза Велев и допълни, че инвестициите се задържат от липсата на кадри и от корупцията.

Проф. Митко Димитров от Икономическия институт на БАН напомни, че когато се разглежда въпросът за данъчната тежест, не трябва да се забравя, че България е най-бедната страна  в ЕС, че произвежда продукция с ниска добавена стойност.

Потенциалът за растеж се изчерпва и има нужда от нови инвестиции, заяви той.

Според него източването на ДДС и корупцията при обществените поръчки са причината  в бюджета да не влизат  милиарди в полза на обществения интерес.

„Трябва да отговорим на въпроса има ли пари в България и къде отиват те. Според мен има нужда от реформа на данъчната система, но не и със замяна на плоския данък с прогресивен. Смятам, че пропорционалният данък е справедлив, защото се прилага справедлива мярка към всички хора. При замяната нямат да се върнат парични средства, защото те не се декларират и обществото губи между 5 и 10 млрд. лева. Първо тези пари трябва да се съберат и тогава да се обсъждат такива възможности", препоръча ученият.

Той смята, че „необлагаемият минимум е в основата на скалата на прогресивното облагане, а тя е нещо различно от нулева скала, което показва, че има дефект в системата“.

Проф. Димитров е на мнение, че трябва да се обмисли евентуална смяна при облагането, както и че допълнителното облагане няма да стимулира работниците да се квалифицират и да плащат повече  данъци.

Професорът обаче застъпи тезата за семейното подоходно облагане, когато се гледат доходите в семейството за преценка на необлагаемия минимум. Според него „тогава няма да има недоволни майки, защото подходът ще е еднакъв за всички“.

По думите на проф. Димитров има диспропорция между преки и косвени данъци. Като причина се посочва плоският  данък (10%) и ДДС (20%).

„Ако се търси решение не в прогресивната скала, а в промяна  на пропорционалния данък, нормално е те да се срещнат до 18%, а не да се разминават“, препоръча как да се преодолеят дефектите  в обществената система  на България икономистът.

Цветан Симеонов от БТПП се съгласи, че семейното доходно облагане ще отговори на действителността, но изказа съмнение в неговото прилагане от администрацията, чиито разходи ще се увеличават от изпълнението. Той напомни, че България вече не е страната с най-нисък корпоративен данък.

„Трябва адекватно третиране на икономическите субекти и бъдещата власт трябва да даде равен шанс на всички – корпоративния бизнес и едноличните търговци", настоя представителят на бизнеса.

Мнението на чл. кор. Иван Ангелов от БАН е, че „с годините се разтвори ножицата между ръста на БВП и растежа на доходите, а държавата не се грижи достатъчно за наемния труд“.

„По данни на Евростат средната заплата в ЕС е 1508 евро, а в България – 406, в Румъния, която е близка като икономически възможности до нашата страна, тя е 524 евро – със 118 евро повече, при Литва и Латвия- с 215 евро повече, а в Словакия - с 286 евро. Същото е и при минималната работна заплата през 2015 година, която в България е 325 евро, в Румъния - с 85 евро отгоре, в Литва Латвия – плюс 145 евро, в Унгария - със 187 евро отгоре", изброи статистически данни той.

Като причина за бедността той определи високия ръст на доходното неравенство.

"Но докато в България тази разлика е 37%, в Словакия е 23,7%", направи сравнение Иван Ангелов.

Той е категоричен, че в нашата страна има огромно разслоение и очакване за социална справедливост, както и че 3% икономически растеж няма да се осигури по-ниска безработица, технологични промени и преквалификация.

„Промяната трябва да настъпи с ориентация към европейския  данъчен модел като промяна в структурата на данъците – косвени, преки  и осигурителни вноски“, е мнението на чл. кор. Ангелов.

С оглед на бъдещето на пенсионната система той препоръча увеличение на осигурителните вноски.

„Нивото на облагане при физическите лица трябва да става плавно и да не превишава 25% при необлагаем минимум. Преминаване към умерено прогресивно облагане да не е повече от 20% при корпоративния данък“, показват сметките на академика.

Той прогнозира, че в дългосрочен хоризонт от данъчна система от европейски вид ще спечели бизнесът, защото „ако няма социален мир в компанията и на национално равнище, той няма да работи“.