Петър Андронов: Има сигнали за „нагряване“ на икономиката

Намираме се в етап с ръст на заетостта, това води до темп на растеж на работната заплата и започва „прегряване“ на икономиката.

Този извод направи Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България, въз основа на анализ на браншовата организация.

„От състоянието на пазара на труда се вижда "прегряване" на икономиката. Доходите ръстат несъразмерно с икономическия растеж. Устойчивостта е важна, ако икономиката  се случва в балансирани изменения, а не когато има нужда от корекции“, коментира банкерът.

За пример той представи статистически данни, според които в годините преди световната финансова криза безработицата в България е на минимално равнище – 5,6%, докато средната брутна работна заплата достига 26,5%. По време на кризата тенденцията се обръща, като безработицата се вдига до 13%, а ръстът на заплатите се движи около 6%.

„През миналата година трендът се преобръща и ръстът на работната заплата започва да изпреварва равнището на безработица, което през последното тримесечие на тази година е 6,1%, като в същото време работната заплата расте с 10,2%, посочи Андронов. – Тенденцията за ръст на възнагражденията е частично положителна, доколкото подпомага догонването на доходите в ЕС, но не е устойчива в дългосрочен план, ако не е подкрепена със същия ръст на производителността.“

Икономиката подкрепя кредитирането

Според него развитието на икономиката е факторът, който влияе върху кредитирането, а не толкова лихвите.

От лятото на миналата година кредитирането се засилва и към септември ръстът на годишна база е 3,6%.

„Благоприятните кредитни условия  ще поддържат интереса към заеми“, убеден е Андронов и смята, че така ще се поддържа икономическият ръст.

Този извод съвпада и с прогнозата на БНБ, която предвижда ръст на кредитирането при неправителствения сектор, като заемите за бизнеса ще се увеличат с 4,3% и 5,7% през 2018 и 2019 г.  В същото време кредитите за домакинствата догодина ще растат с 3,4%, а през 2019 г. – с 5,1%.

Свърши спадът на лихвите по депозитите

При депозитите се наблюдава леко забавяне на темпа, като за тази година централната банка прогнозира растеж от 6,6%, а догодина – 7%.  

Андронов е категоричен, че корекцията по спада на лихвите на спестяванията е приключила и те са стигнали дъното – средно 0,2 и 0,3%.

„До една-две години ще започне процес на покачване на лихвените нива и по заемите, и по депозитите, което банковите клиенти трябва да имат предвид, предупреди банкерът и пресметна, че Европейската централна банка може да пъддържа ниски лихви в еврозоната  до 2018 – 2019 г., докато във Великобритания и САЩ основните лихви вече растат.

Пътят към еврозоната

„Подкрепяме усилията на управляващите страната ни да извърви пътят към еврозоната, която има ключова роля за бъдещето на Европа и е в сърцевината на ЕС. Надяваме се усилията да имат резултат, но не се надяваме Евросъюзът да реагира толкова гъвкаво на нашите желания“, е мнението на председателя на банковата асоциация.

По думите му предприетите промени в Закона за кредитните институции (ЗКИ) се правят именно, за да се намалят критиките на Европейската комисия и да се улесни пътят на България към еврозоната.

„Измененията в ЗКИ по инициатива на БНБ, и най-вече с въвеждането на  чл. 45, който се отнася до свързаност на лицата от една банка при кредитните експозиции, трябва да подобрят докладите на ЕК и МВФ и да покажем как да се борим с кредитите на свързаните лица. Още не можем да кажем какво ще е въздействието от тази мярка“, заяви Андронов.

Предизвикателства при платежните услуги

„Предизвикателство за банковата общност ще е въвеждането на нов Закон за платежните услуги и платежните системи с европейски регулации, който ще дава достъп  до сметките на банковите клиенти от трети субекти“, твърди главният секретар на АББ Ирина Марцева и за пример даде разплащанията с телекомите.

Тя поясни, че възможност за достъп до банковите сметки от трети лица ще се предоставя единствено в Европа,  но законодателството се бави заради техническите стандарти, които все още не са тествани.

„В европейската директива трябва да се регламентира сигурността на  достъпа до данни на клиента при извършване на разплащания към доставчик на дадена услуга. Сега това право е дадено на банката, а не на трето лице“, уточни Андронов.

Той напомни, че и сега банкерите работят с ДАНС за увеличаване на сигурността при разплащанията и посъветва хората да са по-бдителни и при мобилното банкиране и да не оставят прекалено дълго екраните на телефоните си открити, за да не станат обект на кражби.

Банкерът разкри, че фокусът при измамите сега се е преместил от банките върху клиентите.