ИПИ: Три идеи за намаляване на данъците

Според НАП в резултат на кампанията официално 3 млрд. лв. вече не са налични в касите на кампаниите.

Кампанията на НАП е изчистила доста въпроси около касовите наличности на компаниите и е събрала голяма част от това, което подлежи на събиране от т. нар. скрито разпределение на печалби. Това също означава, че моментът за премахване на данък дивидент е подходящ. Общо пропуснатите приходи най-вероятно биха били в рамките на 200 млн. лв. на година.

Необлагането на дивидентите няма да е новост в рамките на ЕС, но ще нареди България към най-привлекателните примери в ЕС. Такъв пример е Естония, която заема първо място в класацията Международен индекс на данъчната конкурентоспособност (виж тук). Естония е на първо място в корпоративното облагане, именно защото на хартия дивидентите не се облагат – плаща се само корпоративен данък от страна на компанията, при това само за разпределената печалба.

Дивидентите не се облагат и в Латвия, която се нарежда на второ място по корпоративно облагане във въпросния международен индекс.

Данък върху ЕТ от 15 на 10%

По-пространственото спиране на облагането на дивидентите беше нужно, тъй като промяната по отношение облагането на ЕТ извира именно от него. В момента едноличните търговци се облагат със ставка то 15%, което един вид е съставена от класическата ставка от 10% върху печалбата и 5% върху разпределените дивиденти. Отпадането на данък дивидент би следвало да означава и автоматично свиване на данъка върху ЕТ от 15 на 10%.

Приходите от облагането върху едноличните търговци се отчитат от финансовото министерство в графата приходи от облагане на доходи от извънтрудови правоотношения – тук са свободните професии, гражданските договори и едноличните търговци. Общо тези приходи за 2017 г. са 317 млн. лв., като от Доклада за касовото изпълнение на КФП за полугодието на 2017 г. знаем, че 1/3 от тези приходи се формират от ЕТ. С други думи, приходите от облагането на ЕТ са в рамките на 106 млн. лв. и съответно свиване на облагането от 15 на 10% би струвало на бюджета около 35 млн. лв. Последното е абсолютно постижимо за бюджета.

Отпадане на данък „лихва”

Макар данък „лихва” да не е директно обвързан с горните два данъка, облагането върху доходите от лихви е също един от малкото случаи на отклонение от общата данъчна ставка върху доходите от 10%. Данък лихва към момента е 8% и носи приходи в рамките на 21 млн. лв. през 2017 г., като приходите спадат от 35 млн. лв. година по-рано. Разбира се, ниските лихвени равнища оказват своето влияние върху приходите от този данък.

През последните години приходите от облагането на лихвите не просто вървят надолу, но и сериозно се разминават с очакванията – изпълнението им е около 70% и през 2017 и през 2016 г. Ниските приходи и неефективността на това облагане бяха в голяма степен очаквани и са аргумент за неговото премахване – данъкът беше въведен през 2013 г. и до момента по никакъв начин не защитил съществуването си.

Самото администриране на данъка, който в много случаи е нещо от сорта на 1 стотинка, също не трябва да се пропуска. Между другото, в споменатите Естония и Латвия, доходите от лихви също не се облагат.

Общата рамка на направените три предложения би струвала на бюджета около 250-260 млн. лв., което е постижимо на фона на фискалните резултати от последните две години.

С тези промени ще се опрости допълнително данъчната система (отпадат два данъка), ще се утвърди единната плоска ставка от 10% на прякото облагане – отпадат две от различните ставки и се приравняват едноличните търговци към общата 10-процентна ставка, а България официално  се позиционира на равни начала с най-конкурентоспособните данъчни системи в ЕС.