Икономисти: Неравенството в социалните групи се задълбочава

Ситуацията при нивата на доходите е много обезпокоителна въпреки положителнате тенденция от седем или осем тримесечия, в които има над 3% икономически растеж за година. Разликата в доходите обаче все още е голяма. Около 75% от всички домакинства получават доход, по-нисък от нужните средства за нормален живот. Ако погледнем по региони – диференциацията е огромна, а разликата между София и по-малките градове се увеличава. Това констатира Любомир Костов от КНСБ в предаването "България сутрин" на Вulgaria ON AIR.

По думите му има много хора, на които нетното възнаграждение е по-ниско от линията на бедност, като това са около 31% от всички домакинства.

Синдикалистът посочи, че официално доходите растат, но цитира данни на Евростат, според които 20-те процента най-богати българи получават 8,2 пъти повече от 80-те процента най-бедни в страната.

„За сравнение, преди една година, разликата беше 7,7 пъти, а през 2016 г. – 6,2 пъти“, обяви той и коментира, че  неравенствата в социалните групи се задълбочават и по това граничим с африканските държави.

Последното проучване на КНСБ за издръжката на живот показва, че 1/3 от домакинствата – или малко над 2 млн. души, живеят с доходи, които са под линията на бедност от 321 лв. На едно четиричленно семейство на месец са необходими 2361 лв. – по 590 лв. на човек в домакинството. В същото време разликата между бедни и богати се увеличава все повече. 

"Бедните стават все по-бедни, а богатите – по-богати. Работещите бедни също се увеличават с всяка година. Средната работна заплата в Македония е с 2 евро по-ниска от нашата, в Сърбия пък се похвалиха, че вече са надминали доходите в България. На всичкото отгоре тежестта на разходите за отопление, храна и горива се увеличават", подчерта Костов и риторично попита къде е фискалната политика, след като правителството отчита бюджетен излишък.

Мнението на икономиста проф. Гарабед Минасян е, че в България е най-голямото социално разслоение в цялата европейска общност.

"Трябва да се попитаме защо сме бедни, защо има разделение. Какво ни пречи да сме като хората в Западна Европа? Има ясно разграничение между два вида оценки – едните са на правителството, другите са на неправителствени организации. Липсва комуникацията между управляващи и общество", смята ученият.

Икономистът е категоричен, че икономическият растеж у нас е не такъв, какъвто трябва да бъде, за да достигнем по доходи Западна Европа.

Защо сме бедни? Какво ни пречи и какво да се предприеме, за да се преодолеят негативните тенденции? Защо се увечичават енергийно бедните?

Вижте повече във видеото!