Правителството очаква до 2022 г. държавният дълг да намалее до 15,6% от БВП

Сериозно намаление на държавния дълг очаква правителството. Според заложеното в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г., приета днес от Министерския съвет, до края на 2022 г. дългът трябва да достигне 21,6 млрд. лв. или 15,6% от БВП. Според отчета за изпълнението на бюджета в края на 2018 г. държавния дълг е в размер на 20,4% от БВП, което е малко над 22 млрд. лв. От тях 16,6 млрд. лв. са външен, а 5,5 млрд. лв. са вътрешния дълг.

Нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да продължи да намалява до края на 2022 г., движейки се в диапазона от 19,1 % до 16,7 % от прогнозното ниво на БВП, като номиналната стойност на дълга ще се стабилизира в границите 23,5-23,1 млрд. лв. годишно, става ясно още от прогнозата. През целия период прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП остават значително под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергентност от 60%, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост в устойчиви граници, респективно - водещата позиция на България сред държавите членки на ЕС по отношение на ниското ниво на дългова тежест.

През следващия тригодишен период 2020-2022 г. дълговото финансиране на бюджета под формата на ДЦК се планира да бъде в рамките на 0,8 - 3,0 млрд. лв. годишно, базирано на размера на падежиращия дълг в обращение (1,1 - 3,0 млрд. лв. годишно).

Минималната работна заплата ще продължи да се покачва и ще се увеличи от 560 лв. на 610 лв. от 1 януари 2020 г. От началото на 2021 г. тя ще нарасне на 650 лв. 

Гарантираният минимален доход ще остане 75 лв.

Минималният осигурителен доход ще се покачи на 610 лв., но максималният осигурителен доход се запазва в размер на 3000 лв. Максималната пенсия остава 1200 лв. 

Според прогнозата пенсиите за трудова дейност ще се увеличат с 5,3% от 1 юли 2020 г. и с 4,5% от 1 юли 2021 г. Разходите за пенсии на Държавното обществено осигуряване догодина ще се покачат с 531 млн. лв.

Няма промяната в обезщетението за отглеждане на дете до 2 години, което остава 380 лв., колкото е и в момента. Няма да има промени и в критериите, на които трябва да отговарят родителите, за да ги ползват. Замразени остават и детските надбавки и месечните помощи за деца с увреждания.

Въпреки че за догодина не се предвиждат никакви сериозни промени в данъците, осигуровките и социалните плащания, от Министерство на финансите очакват, че общините ще съберат с около 260 млн. лв. повече приходи през тази и следващата година от новите данъци на автомобилите и ограничението да се ползва отстъпка за основно жилище.

Приходната част на бюджета в средносрочен план показва тенденция на намаление от 37,2 % от БВП за 2020 г. до 36,0% от БВП през 2022 г., а в номинален размер приходите се увеличават, като от 45,7 млрд. лв. за 2020 г. се очаква да достигнат 49,8 млрд. лв. през 2022 г.

Бюджетните разходи се очаква да се повишат значително по-малко, отколкото през тази година. Според прогнозата постъпленията в хазната ще нараснат с 1,2 млрд. лв., достигайки 45,7 млрд. лв.

Припомняме, че държавните разходи през тази година надвишават с около 5 млрд. лв. похарченото през 2018 г. Разходите, изразени като процент от БВП, за периода 2020-2022 г. се очаква да намалеят от 37,2 % до 36,%, или със средногодишна консолидационна стъпка от около 0,6 пр.п. от БВП.

Важно е да се отбележи още, че по настояване на ЕК за първи път от години финансовото министерство залага излишък в разчетите за следващите 2 години - 0,4% от БВП за 2020 г., 0,2% от БВП за 2021 г. и 0,1% от БВП за 2022 г. година. За сравнение, за тази година официално се предвижда дефицит от 600 млн. лв. Въпреки това, според данните от консолидираната фискална програма, само за първите три месеца на годината е отчетен излишък от 1,8 млрд. лв.