Външният дълг на България намалява с 0,8% на годишна база през септември

Брутният външен дълг на България (частен и държавен) намалява като част от брутния вътрешен продукт (БВП) и към края на септември е 34,199 млрд. евро, което е годишен спад от 0,8% (271,2 млн. евро). Така той представлява 57,8% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).

За сравнение обаче спрямо предходните месеци на годината налице е ръст както в парично, така и в процентно изражение. През август дългът беше 57,5% от БВП (34,039 млрд. евро), през юли – 57,8% (34,195 млрд. евро), юни – 57,5% (34,034 млрд. евро), през май – 57,1% (33,798 млрд. евро), през април – 57,4% от БВП (33,964 млрд. евро).

В централната банка отчитат, че в сравнение с края на миналата година той расте с 3,1% (1,043 млрд. евро), когато беше 33,155 млрд. евро (59,1% от БВП).

В края на септември дългосрочните задължения са 25,764 млрд. евро и за една година намаляват с 451,6 млн. евро (1,7%).

Краткосрочните задължения възлизат на 8,434 млрд. евро и на годишна база нарастват със 180,4 млн. евро (2,2%).

Дълг на централната и местната власт

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на септември е 5,434 млрд. евро, като за една година се понижават със 175,1 млн. евро (3,1%).

Външните дългове на банките са 4,619 млрд. евро като намаляват на годишна база с 30 млн. евро (0,6%).

Бизнесът и домакинствата имат външни задължения в размер на 10,860 млрд. евро, които намаляват със 117,8 млн. евро (1,1%) спрямо септември 2018 г.

В края на септември вътрешнофирменото кредитиране е 13,284 млрд. евро, което нараства с 51,7 млн. евро (0,4%) спрямо година по-рано.

В централната банка отчитат, че от януари до септември полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 4,567 млрд. евро, докато за същия период на миналата година беше 4,686 млрд. евро. От тях 260,9 млн. евро (5,7% от общия размер) са за сектор Държавно управление, 1,191 млрд. евро (26,1% от общия размер) за сектор Банки, 755,5 млн. евро (16,5%) за бизнеса и домакинствата, а 2,360 млрд. евро (51,7%) са вътрешнофирмено кредитиране.

За първите девет месеца на тази година извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 3,602 млрд. евро при 4,566 млрд. евро за януари – септември 2018 г.

Нетен външен дълг

Нетният външен дълг в края на септември 2019 г. е отрицателен в размер на 2,500 млрд. евро, като намалява с 461,8 млн. евро (22,7%) спрямо края на миналата година (отрицателна стойност от 2,038 млрд. евро, 3,6% от БВП). Понижението се дължи на по-голямото увеличение на брутните външни активи (с 1,505 млрд. евро, 4,3%) в сравнение с нарастването на брутния външен дълг (с 1,043 млрд. евро, 3,1%).

Нетният външен дълг намалява с 2,005 млрд. евро спрямо септември 2018 г. (отрицателна стойност от 494,3 млн. евро).

Прогнози и очаквания

През тази година БВП на България ще достигне до 100 млрд. лева, записа в есенната си макроикономическа  прогноза Министерство на финансите.

Доклад на Европейската комисия от 27 февруари 2019 г. с анализ за устойчивостта на дълга и фискалните рискове дава прогнози за дълга и базов сценарий в съотношение на брутния дълг.  Докато през 2017 година съотношението беше 25,6%, а през миналата година – 23,3%, за тази година се очаква то да е 21,3%, а догодина – 19,5%.

Преди време правителството заяви, че до края на мандата ще свали външната задлъжнялост на 20% от БВП.

Investor.bg припомня, че през 2017 г. дългът на България беше 25,6% от БВП, като намаля спрямо предходната 2016 г., когато беше чувствително висок – 29,6%. През 2015 г.  дългът спадна до 26,2%, а през 2014 г. задълженията на България бяха 26,97% от БВП. Най-нисък дълг имаше през 2013 г.  – 17,01%, показват данните на националната статистика.