България, не забравяй Аржентина

На 23 януари парламентаристът Менда Стоянова внесе поправка в закона, регулиращ работата на Българската народна банка. Поправката на Стоянова би променила правилата, които уреждат системата на валутния борд в България и обменния курс на лева с еврото.

Поправката на Стоянова е шокираща. Защо някой би предложил „да поправя“ нещо, което не е нарушено? Всъщност, откакто валутният борд беше въведен и разби смазващата хиперинфлация на 1 юли 1997 г., той се представи забележително. Следователно не е изненадващо, че валутният борд е най-уважаваната посткомунистическа институция в България и че е широко подкрепен от българската общественост.

Освен че е шокираща, поправката на Стоянова е опасна. Тя съживява спомени за Аржентина. На 1 април 1991 г. Аржентина въведе система, наречена „конвертируемост“. Това не беше точно валутен борд, но имаше някои от функциите на валутния борд – най-важното, фиксиран валутен курс между песото и щатския долар. Конвертируемостта уби инфлацията на Аржентина и работеше добре до началото на 2001 г. Именно тогава икономическият цар на Аржентина направи промени в Закона за конвертируемостта, които съвпадат с предложеното изменение на Стоянова. Резултатите бяха катастрофални.

За по-малко от година, на 23 декември 2001 г., суверенният дълг на Аржентина изпадна в състояние на фалит и възцарува политически хаос.

Стив Х. Ханке е професор по приложна икономика в университета Джонс Хопкинс. Той беше съветник на президента Петър Стоянов през 1997-2002 г. и съветник на Доминго Кавало, министър на икономиката на Аржентина през 1995-1996 г.