Ще заработи ли до края на годината методика за обезщетенията при катастрофи?

Методиката за определяне на размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт при ПТП отново излиза на преден план. Това стана ясно от презентацията председателя на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи и изпълнителен директор на ЗАД "Армеец" Константин Велев, който беше лектор на онлайн дискусия, организирана от ВУЗФ. 

Велев изрази надежда, че до края на годината методиката ще бъде факт. От Комисията за финансов надзор към момента нямат официален коментар.

Припомняме, че документът е изготвен от консултантската компания HLB България, наета от Гаранционния фонд, след като в края на 2018 г. бяха приети промени в Кодекса за застраховането. До края на миналата година обаче методиката трябваше да бъде одобрена от Комисията за финансов надзор (КФН), от министъра на здравеопазването и от министъра на труда и социалната политика. Нещо, което не се случи. Докато влезе в сила този важен документ все още се ползват приетите от ноември 2018 г. текстове в кодекса, касаещи лимитите по "Гражданска отговорност".

ptp

До промените в Кодекса за застраховането пък се стигна, след като от АБЗ обявиха през есента на 2018 г., че ще има фалити на компании или драстичен скок на цената на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, ако спешно не бъдат приети законодателни промени. Причината е решение на Върховния касационен съд (ВКС) от 21 юни 2018 г., според което се разширява кръгът на роднините, които имат право на обезщетение за „болки и страдания“ при смърт на техен близък на пътя. Според решението при изключителни случаи компенсация могат да получат братя и сестри, баби и дядовци, както и всеки друг, който може да докаже трайна емоционална връзка със загиналия (съседи, братовчеди, приятели и т.н). 

Така паралментът прие през ноември 2018 г. промените в Кодекса за застраховането, касаещи лимитите за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди при настъпване на смърт на пътя. Таванът е 5 хил. лв., като засяга претенциите на далечен кръг роднини, а не както се предвиждаше – на всички. В далечния кръг попадат и исковете на братя и сестри на загиналото лице. За близките роднини - съпруг, съпруга, деца, родители, обезщетението няма да има лимит, както е и в момента. Въпросните поправки обаче важат докато бъде изготвена и приета методика за задаване на лимитите за имуществени и неимуществени обезщетения по задължителната застраховка "Гражданска отговорност”.

Самото изготвяне на методиката, която трябва да залегне в наредба към застрахователния кодекс, се забави с няколко месеца, а реално компетентните органи разполагаха доста малко време да я разгледат и одобрят, което вероятно е и причината тя все още да не е официално одобрена.

Основното в новата методика е, че разграничава методите при определяне на обезщетенията при имуществените и неимуществените вреди. Основаната цел е да се избегне субективизмът и дисбалансите, които се получават при обезщетенията в различните съдилища. За различни случаи за едни и същи неимуществени вреди отсъдените обезщетения варират от 80 хил. до 150 хил. лева.

Основаният проблем с новата методология и бъдещата наредба на КФН остава в това, че на практика съдът няма да бъде задължен да я използва. Според презентацията на Константин Велев определянето на обезщетението за неимуществени вреди в българската правна традиция почива не само на морални, но и на икономически критерии. Трудното или невъзможното доказване на имуществените вреди мотивира високи искове за неимуществени вреди, доказвани обичайно чрез свидетели. Нещо повече - след 1990 г. се наблюдават сериозни различия в прилагането на критериите за определяне на обезщетенията по справедливост, което води до големи разлики в присъжданите обезщетения при сходни случаи. Наблюдават се и непредизвикани от реални промени в обществено-икономическата среда скокове в обезщетенията, което е предпоставка за нови възходящи тенденции в присъжданите размери. Друг проблем, който посочи Велев, е и нелогичното присъждане на по-високи размери на обезщетения за неимуществени вреди, причинени при ПТП по дела със застрахователи в сравнение със сходни вреди при други деликти и по дела, по които няма намесата на застрахователи. Има и много субективизъм при преценката на приноса на пострадалия за настъпване на вредите – т. нар. процент на съпричиняване или „съвина“, което също изкривява реалността, посочва още председателят на АБЗ. 

Той припомни, че всички неразбории около казуса с методиката и обезщетениията за имуществените и неимуществените вреди доведе до силно повишена непредвидимост за застрахователите при определяне на застрахователните резерви по застраховка „Гражданска отговорност“.

Велев посочи, че законодателство и практика на държави членки на ЕС относно кръга лицата, имащи право на обезщетение като цяло, включва в близкия кръг роднини братята и сестрите и възходящи и низходящи от втора степен (Италия, Испания), най-тясно дефиниране (Великобритания), а още по-широко (Гърция, Германия, Франция и България в момента). Относно критериите за оценка на неимуществените вреди по преценка на съда навсякъде има изградени от съдебната практика (Великобритания, Франция, Германия, Италия) или приети по законов път (Испания) методики, скали, насоки за прилагането на тези критерии. Пълната свобода на съдийската преценка като цяло е изключение, което е практика в Гърция и България към момента.

Велев е категоричен, че методиката ще доведе до баланс между по-широк кръг лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди за смъртта на техен близък (от една страна), и ясни, обществено обосновани и приемливи критерии и методи за определяне на тези вреди (от друга). По думите му това е ефективен и справедлив механизъм за остойностяване на вредите с превес на реално  претърпените, установими и обективно оценими вреди. Освен това секторът се нуждае от предвидимост на присъжданите обезщетения, която ще засили общественото чувство за  справедливост и ще осигури възможност на застрахователите за по-коректна оценка на риска и заделяне на достатъчни резерви за обезпечаване на бъдещите плащания.

В заключение той посочи, че във всички европейски страни действат правила за определяне на обезщетенията в различна форма и рамки, които подпомагат и служат за ориентир на съдийската преценка. В препоръките на ЕС за реформи за 2019 г. е подчертана необходимостта от методика, с аргумента че ясно определените правила за обезщетяване ще улеснят установяването на по-хармонизиран подход при съдебните решения за размера на обезщетенията.