Понижена оценка за риск
Коронавирусната пандемия промени нагласите в банките, що се отнася до стандартите за отпускане на кредити. В стремежа си да отговорят на търсенето на заеми, те слабо ги затегнаха при фирмите и смекчиха политиката си по отношение на домакинствата.
В сектора на предприятията затягането на условията пролича в изискванията за обезпечение и премията за по-рискови заеми, докато при домакинствата промените засегнаха такси и комисиони.
Като допълнителен фактор за смекчаване на политиката при жилищните заеми е понижената оценка за риск в резултат на общото подобрение на макроикономическата среда, благоприятните перспективи за жилищния пазар и повишената оценка за платежоспособността на кредитополучателите.
Заеми под сянката на инфлация
Кредитната активност се движи основно от евтиното финансиране и растящите заплати, които повишават покупателната способност. Заради инфлацията, която намалява спестяванията в банките и води до отрицателни реални лихвени проценти, все по-силно е желанието на инвеститорите да влагат парите си в имоти. Част от средствата се насочват към други инвестиционни алтернативи, което също допринася за растежа на кредитния пазар.
„Инфлационната среда се предопределя от паричната политика на водещите централни банки, отварянето на икономиките след въведените ограничения заради коронавируса, влиянието на цените на енергийните източници и храните, предизвикателствата пред световните вериги на доставки, нарасналото потребление и динамиката при работните заплати“, коментира Диана Митева, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България и изпълнителен директор на „Банка ДСК“.
Тя очаква, че тези процеси ще са в основата на динамика при инфлацията през следващата година и ще предопределят поведението на икономическите агенти по отношение на техните решения за потребление, спестяване и инвестиции.
Кредити в банковите портфейли
Сравнително високите темпове на нарастване на кредита за неправителствения сектор се дължи на увеличението на заемите за домакинствата. Очакванията са тази динамика да се подкрепя от увеличаващото се търсене на потребителски и особено на жилищни кредити в условията на продължаващо възстановяване на икономическата активност, положителни перспективи за пазара на жилищата и ниски нива на лихвите.
Ипотечното кредитиране постигна рекордна стойност в банковите портфейли от 2009 г. насам, като прогнозата е ръстът в края на годината да достигне 17% на годишна база.
Българите продължават да теглят кредити за покупка на жилище, като само през октомври жилищните заеми са за 13,708 млрд. лева и нарастват на годишна база с 16,5%.
Потребителските кредити също се увеличават и през октомври, по данни на БНБ, възлизат на 13,089 млрд. лева, което е с 10,1% над нивата от октомври миналата година.
„Инфлацията ще има ефект върху хората и този процес би могъл да доведе до преосмисляне на някои техни планове за покупки, но наблюденията ни показват, че през последните месеци потреблението расте и се надявам, че тази тенденция ще се запази“, коментира Жозе Салойо, управител на БНП Париба Лични Финанси в България.
Банкерът потвърди, че потребителското финансиране подкрепя плановете на хората по отговорен начин, като запазва персонализирания подход към всеки клиент и го предпазва от свръхзадлъжняване.
„При развитието на сектора с потребителското кредитиране ще наблюдаваме четири основни тенденции“, отбеляза Жозе Салойо.
Първата е дигитализацията – хората ще кандидатстват за кредити, ще проверяват информацията по заемите си или ще плащат вноските си 24/7 от всяко място и устройство.
Втората тенденция е дълбоката персонализация – на базата на информацията за клиента, неговите проекти и финансовото му положение, ще се предлага индивидуален подход. Ще се използват много решения, базирани на изкуствен интелект, данни, приложения за управление на връзките с клиентите.
На трето място идва достъпността – потребителските кредити ще са навсякъде. Те ще са достъпни през социалните мрежи, през онлайн видеа, през стрийминг платформи, в приложения за обмяна на съобщения. И всичко това ще бъде обединено от отлично клиентско изживяване, емпатия и прозрачност.


Какво ще бъде времето в понеделник?
Никола Цолов с четвърта победа във Формула 2
Борисов: При ГЕРБ цяла Европа говореше за финансовата дисциплина на България
"Войната" по пътищата взе три жертви за последните 24 часа
Всички зони за къпане във Варненска област са с отлично качество
Европа има 6 млрд. причини за нов налог върху купувачите в интернет
Без дипломация, моля, ние сме американци
Европейските оръжейни компании са пред нов фронт от проблеми
AI супербалонът е готов да се спука, предупреждават хедж фондове в Китай
Стармър напуска „Даунинг стрийт“ без ясна политическа идентичност
Механичните скорости се оказват полезни за шофьора
Mercedes поиска от служителите си повече работа за... без пари
Toyota Classic - най-рядката кола на марката с дизайн от 30-те
Тръмп на война с петролните гиганти
Борисов обяви: ГЕРБ гради алтернативно правителство за деня, в който ще управляваме
Цените на част от храните продължават да спадат
Морален казус: Таксиметров шофьор засне младо момиче в София, пусна я в интернет
БАБХ е иззел шест тона от фалшивото масло, плъзнало у нас
Инцидент с атракцион в Антоново: Баща и дете паднаха от люлка на панаир
преди 4 години Всъщност статията е потвътждение на това, че банките приотитетно ще финансират при по-добри условия тези бизнеси и инициативи, които се вместват в схващането за "зелени". За останалите постепенно условията ще стават все по-неизгодни докато им спрат кранчето. Така се провеждат "зелена" политика и зелени реформи при демокрация. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Целта на статията вероятно е била да се покажат новите практики и зелени проекти променят банковия бизнес. Всъщност си се разсъждава върху съвременните практики в банковия сектор. И това е едно, защото така напъваният проект за зелената сделка не е ОЩЕ ясен и убедителен (основно трябва да се отговори на повика на Урсула фон ***). Страшно много личи липсата на ясна концепция по въпроса за енергетиката и срока на промяната на източниците. А това не е добро. отговор Сигнализирай за неуместен коментар