Нови практики и зелени проекти променят банковия бизнес

Промени в потребителските навици

Според банкера постигането на въглеродна неутралност вече променя потребителските навици и това се отразява на сектора на потребителското кредитиране. „Когато хората искат да използват домакинската си техника по-дълго, купуват уреди, произведени от по-висок клас материали, които са по-скъпи. Това води до търсене на потребителски заеми за покупка на стоки на изплащане с по-висока средна стойност."

Салойо потвърди, че българските потребители са направили тази крачка и търсят финансиране за покупка на уреди с по-висока енергийна ефективност, както показва класацията „Топ 10 на изплащане“. Тази промяна в поведението на потребителите се вписва в проучването „Обсерватория“ на БНП Париба, в което близо 90% от европейците са готови да редуцират количеството отпадъци, които изхвърлят, и да поправят повредени устройства, вместо да ги заменят с нови иновативни модели.

Правилата на регулатора

Банковата система оперира в среда с предизвикателства, която изисква допълнителен капацитет за подкрепа в случай на шок. Традиционният бизнес модел на банките в България е отразен в композицията на активите и пасивите, където кредитният портфейл заема повече от половината от активите на банковата система, основният източник на финансиране са депозитите с дял от 90% от общите пасиви, а обемът и делът на гарантираните влогове е висок.

Този бизнес модел предпоставя висока взаимообвързаност между банковата система и сектора на фирмите и домакинствата, като финансовите потоци между тях са значителни по размер и с ярко изразена асиметрия по отношение на небанковия финансов сектор.

Затова банките все повече ще трябва да са в крак с насоките на Европейския банков орган, които Българската народна банка ще прилага като правила. Банковият регулатор ще следи за риск в стратегиите на кредитните институции, правилата за вътрешен контрол, които засягат капитала, ликвидността, собствеността, структурата на финансиране, продуктите и договорите за клиентите. От значение ще са и клиентите – дали са корпоративни, институционални, малки предприятия, публични субекти или дребни клиенти.

От първия ден на новата година надзорът ще се разпростре не само върху размера на финансовите операции, но с определена тежест ще е дори географското присъствие на банката, като част от голяма международна група.

Банките трябва да ревизират и вътрешните си модели, така че критерии за измерване на риска да прогнозират евентуално влошаване на финансовото състояние.

„През последните години регулациите в областта на банковите и финансовите услуги нарастват неимоверно и като брой, и като тежест на изискванията. В този смисъл, регулаторният натиск и свързаните с него разходи за тях непрекъснато се увеличават. Банките трябва да намерят ефективен начин да се справят с нарасналия брой, сложността и фрагментацията на новите регулации, представяни не само от европейските институции, но и в глобален план, като например Базел IV, рамката за противодействие на изпирането на пари, киберсигурността, т.нар. „Зелена сделка” и други“, посочи Диана Митева.

Тя е категорична, че банките са много по-регулирани от останалите финансови посредници, в т.ч. от „малки играчи”, навлизащи на финансовия пазар, и това създава условия за неравнопоставеност и за некоректни сравнения.

„Не е реалистично да се очаква сигурността, надеждността и точността, която банките традиционно и безкомпромисно осигуряват в дейността си, да се гарантира при цените на алтернативните небанкови финансови институции, които не осигуряват същата степен на сигурност, нито на защита на своите клиенти“, е мнението на председателя на банковата асоциация.

Заплахата лоши заеми

Възможното умерено увеличение на дела на необслужваните кредити в портфейлите на банките с изтичането на удължените срокове по частния мораториум върху плащанията по банкови кредити е фактор с потенциален ограничаващ ефект върху динамиката на кредита за частния сектор.

Централната банка преценява, че в краткосрочен план засилването на кредитната активност може да окаже благоприятен ефект върху финансовия резултат на банковия сектор, но продължителното запазване на текущите нива на кредитен растеж създават предпоставки за нарастване на задлъжнялостта и за натрупване на циклични рискове. При икономически спад рискът за ръст на необслужваните кредити и обезценки се увеличава.