Кои са основните насоки за борбата с кризата в Европа?

Подготвяният в Европа антикризисен план има няколко аспекта, отбелязва Франс прес, изброявайки някои от основните насоки за борба с дълговата криза в еврозоната.

Крайна мярка: спасяване на страна, изпаднала в затруднение

Съществуващият в момента Европейски фонд за финансова стабилност (ЕФФС) беше създаден през пролетта на 2010 година за срок от три години. Дебатите са съсредоточени към евентуалното му превръщане в постоянен Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ), който да го замени през 2013 година.

Във финансов план има предложение да се увеличи ефективният кредитен капацитет на сегашния фонд до 440 милиарда евро (спрямо около 250 милиарда евро в момента), като вече бе постигнато принципно споразумение този капацитет да бъде от 500 милиарда евро в бъдещия механизъм.

Европейците искат също така да снабдят сегашния фонд с нови инструменти, но още не е взето никакво решение, по-специално за възможността за пряко изкупуване на дълга на страни, изпаднали в затруднение.

Превенция: Бюджетна дисциплина и икономическа координация

Икономическите политики трябва да се сближат още повече, за да се избегне "Европа на две скорости". Това се отнася за чувствителни въпроси (данъчни и социални системи), на което се дължат сегашните колебания. Берлин и Париж предложиха през февруари "пакт за конкурентоспособност", оспорен от други страни членки.

След това президентът на ЕС Херман ван Ромпой направи предложения, смекчаващи първоначалния проект, избягвайки включването на най-оспорваните мерки като премахването на индексацията на заплатите спрямо инфлацията, каквато практика съществува в някои страни.

Проектът, в който е посочено, че нищо няма да бъде налагано задължително на държавите, се очаква да бъде одобрен в основни линии утре от ръководителите на еврозоната.

Пактът за стабилност, който определя правилата за европейските държавни финанси, трябва да бъде подсилен, за да се наказва и прекомерното трупане на дълг, а не само на дефицит. Остават за уточняване някои въпроси за финансовите санкции: например по отношение на тяхното естество (глоби и/или блокирани депозити), както и тяхната автоматичност (ЕЦБ и евродепутатите искат да ограничат полето за политически маневри).

От тази година страните трябва да представят на Европейската комисия в основни линии националните си бюджети преди приемането им. Целта е да се откриват по-бързо евентуални проблеми.

Банковият сектор

Държавните помощи, които банките получиха, доведоха до излизане от нормите на бюджетните дефицити на всички страни, техните затруднения предизвикаха ирландската криза и подхранват съществуващите опасения за Испания.

"Тестовете за устойчивост", направени миналата година за проверка на солидността на банките, бяха окачествени като прекалено меки. Методологията за тестовете през 2011 година все още се обсъжда, но намеренията са те да бъдат по-стриктни. След това ще трябва да се осигурят евентуални рекапитализации и преструктурирания.

В по-дългосрочен план Европа работи по няколко насоки - за ограничаване на рисковете, поемани от банките, за укрепване на солидността им и дори за управление на техни фалити.

(БТА)