Европейци, които работят в други страни в ЕС, се притесняват за пенсиите си

Като много други европейци, германецът Фабиан Цулеег не се чувства ограничен от граници. На 38 години, той вече е имал няколко работодателя в три различни страни – Германия, Белгия и Великобритания, пише AP.

Когато обаче Цулеег, който е икономист, анализира собствените си финанси, е изправен пред голяма бъркотия. Не само че плащанията за социалните му осигуровки са разхвърляни в различни страни, но съществува и въпросът дали парите ще бъдат на разположение, когато се нуждае от тях.

Европейският съюз се опитва да разреши проблема, но пенсиите остават източник на объркване и несигурност за работещите в 27-те страни членки, пише агенцията.

Според програма, която трябва да се задейства през следващите две години, Цулеег и хората като него, които работят в други страни на съюза, ще теглят цялата си пенсия от страната, в която се пенсионират, като всички страни, в които човекът е работил, ще правят вноски. Програмата е от ключово значение за подпомагането на свободното движение на работна сила - основен принцип на ЕС и право, от което се възползват все повече хора.

Според проучване на ЕС от 2009 г. до 2010 г. делът на гражданите на ЕС, които са работили в други страни членки на съюза, е нараснал от 10% (над 50 млн. души) до 13% (над 65 млн. души). При това 17% от анкетираните посочват, че обмислят в бъдеще да работят в друга страна. От ЕС изчисляват още, че 10 млн. граждани на съюза живеят в друга страна членка.

Програмата бе одобрена на 1 май 2010 г., като всички 27 страни членки трябва да я въведат до 30 април 2012 г.

Според нея всеки пенсионер ще получава една пенсия от страната, в която живее. Всяка страна, в която той е работил, ще прави вноски към сумата на базата на процента от работния му стаж, реализиран в съответната страна.

Програмата цели също да опрости здравното обслужване. Когато човек се пенсионира, страната, в която живее, ще предоставя здравното обслужване, но страната, в която е работил най-дълго, ще заплаща здравните грижи за него.

Програмата е предназначена за хора като Цулеег. Но макар и да знае откъде ще идва пенсията му, той и други икономисти се опасяват, че няма да има достатъчно средства в правителствените пенсионни фондове, когато се пенсионират.

„Не вярвам, че пенсионната система ще може да осигури хората като мен след 30 години“, коментира Цулеег.

В Европа повечето държавни пенсионни фондове изискват работещите да плащат пенсиите на тези, които в момента са пенсионери. Европа обаче бързо застарява.

През 2000 г. над 16% от населението на Германия е било на възраст над 65 години, а според анализатори тази цифра ще достигне близо 30% до 2050 г. Демографската картина е подобна в повечето страни от ЕС. За разлика от тях, в САЩ се очаква само 20% от населението да бъде над 65 години до 2050 г.

Опасенията са, че ако европейците не работят по-дълго и ако броят на пенсионерите нарасне, системата ще рухне под собствената си тежест.

Тези опасения се засилват от растящите дългове на много страни, наследство от финансовата криза. Страни като Гърция и Ирландия орязаха пенсионните плащания, за да свържат двата края, и дори страни в добро състояние, като Германия, са под натиск да заздравят финансите си.

Представители на всяка страна от ЕС се споразумяха на 7 март да се опитат да убедят хората да работят по-дълго, като бъдат премахнати плановете за ранно пенсиониране и се коригират пенсиите, така че хората да получават по-малко пари всяка година заради по-голямата продължителност на живот.

Програмата обаче няма да защити пенсионните фондове, за които плащат съвместно работници и работодатели. 40% от работниците в ЕС имат такива пенсии в допълнение на общественото социално осигуряване.

Прехвърлянето на пенсии между държавите членки, когато човек започне работа в друга страна, може да се окаже доста скъпо. Правителството на страната, в която се прехвърлят средствата, не гледа на това като на вноска в пенсионния фонд, а като на голямо количество пари, които трябва да бъдат обложени с данъци.

Работниците могат да изберат да продължат да внасят пари в пенсионния план в предишната страна, в която са живели, въпреки че старият им работодател няма да внася средства, а новият ще внася пари в нов план. Воденето на две отделни схеми обаче като цяло води до по-малко пари при пенсионирането, казват експерти.