Рахой рискува благоразположението на ЕЦБ

Благодарение на удължението, обявено от премиера, испанците, които претърпяха две години на безработица и социални обезщетения, ще продължат да получават 400 евро на месец. Правителството все още не е обявило „цената“ на това разширение на програмата, която струваше 642 млн. евро при безработица от 18% за първите шест месеца от началото й през 2009 г. Министерството по труда обяви, че от юни помощи получават повече от 200 000 души.

Обществената подкрепа за министър-председателя спада рязко, а двата най-големи профсъюза обмислят „гореща есен“, започвайки с национални протестни шествия, които ще се съберат в Мадрид на 15 септември. Допитване на испанския вестник „El Mundo” от 23 юли показва, че народната партия на Рахой днес би спечелила 36% от гласовете, след като на националните избори на 20 ноември сегашният премиер получи 45% подкрепа.

Въпреки че правителството има пълно мнозинство в Парламента, испанците започват да трупат негативи срещу него, след като вече трета година живеят с намалени доходи и в задълбочаваща се рецесия, която доведе до ръст на безработицата от 25%. В момента 1,7 млн. домакинства са без човек, който да изкарва прехраната.

Последният пакет от 65 млрд. евро бюджетни ограничения предвиждаше орязване на основните помощи на безработните и увеличаване на данък добавена стойност. Последното е в разрез с предизборните обещания на Рахой. Тези мерки бяха обявени, след като ЕС даде на Испания още една година отсрочка, за да достигне нужното ниво на дефицит. 

Правителството рискува „пряка конфронтация със съюзите“, ако не се вмести в субсидията, каза Джилс Моек, главен икономист към Deutsche Bank AG в Лондон. Той добави, че схемата за плащане „най-вероятно не е от основно значение за испанските публични финанси“, защото страната се опитва да намали дефицита си за тази година до 6,3% от БВП за разлика от миналогодишното равнище от 8,9%. Според него е добре Испания да се моли ЕЦБ да не се фокусира върху това.

„Опитът на Мариано Рахой с европейските му колеги и инвеститорите може да се окаже по-значим за вземането на решение отколкото при други обстоятелства“, каза Кен Уотрет, главен икономист в BNP Paribas SA. 

Премиерът на Испания изненада европейските си сътрудници, когато през март промени едностранно целта за бюджетния дефицит на страната часове след подписването на пакт за бюджетна координация в еврозоната. Призиви от други членове на правителството, подканвайки ЕЦБ да купи държавните облигации на Испания, породиха недоволството на централната банка относно намеса в независимостта й.

„Проблемът е, че истинността в думите на правителството е под въпрос заради начина, по който управлява делата си. Нещо, което ЕЦБ по принцип приема за по-маловажно, сега може да  бъде видяно като доста значително. Това се дължи на грешките, допуснати от правителството в миналото“, допълва Уотрет.