Кредитирането в еврозоната продължи да се свива през юли

Кредитирането на частния сектор в еврозоната продължи да се свива през юли въпреки зараждащото се икономическо възстановяване във валутния блок, съобщава Ройтерс.

Заемите в частния сектор са отстъпили с 1,9% спрямо същия месец година по-рано, показаха оповестените в сряда данни на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Детайлната разбивка на целия регион показа, че спадът се усеща със значително по-голяма сила в периферията на еврозоната. По този начин докладът на ЕЦБ се превърна в поредното доказателство, че възстановяването в рамките на валутния блок е неравномерно.

"Това ще затвърди мнението, че основният инфлационен натиск в еврозоната ще продължи да бъде много слаб и ще даде възможност на ЕЦБ да запази лихвените проценти на сегашните ниски нива за продължителен период от време", каза икономистът от ING Мартин ван Влиет.

Слабото предлагане на пари и данните за кредитирането контрастират с другите по-положителни икономически новини от региона от последните дни. Бизнес доверието в Германия отчете по-добро от очакваното подобрение през август, според публикуваните във вторник данни на изследователския институт Ifo. Брутният вътрешен продукт на първата по сила икономика в Европейския съюз пък нарасна през второто тримесечие с 0,7% спрямо периода януари-март, когато растежът бе 0,1%.

С оглед на продължаващата рецесия в периферията на еврозоната инвестициите и разходите в региона все още остават под натиск. Същевременно банките продължават да са твърде консервативни в кредитирането, за да компенсират балансите си - комбинация, която рискува да обрече валутния блок на анемичен растеж и неравномерно възстановяване.

Публикувано през юли проучване на ЕЦБ показа, че банките в еврозоната са приложили по-строги капиталови изисквания и затегнати кредитни стандарти за както за фирмите, така и за потребителските заеми. Всичко това идва, въпреки че достъпа им до финансиране през второто тримесечие е бил облекчен.

Банките в рамките на валутния блок отпуснаха на нефинансови дружества с 21 млрд. евро по-малко кредити през юли в сравнение с предходния месец. За юни спрямо май пък понижението бе с 12 млрд. евро.

Негативната статистика бе най-осезаема в Испания, където спадът беше с 10% спрямо същия месец година по-рано. Единствените страни с темпове на растеж пък бяха Финландия, Естония и Холандия.

В стъпка, насочена към съживяване на кредитирането на малки и средни компании, ЕЦБ обяви миналия месец, че ще позволи на банките да използват повече от рисковите си активи като обезпечение за евтини кредити.

Някои анализатори са на мнение, че ако активността при кредитирането остане слаба, европейските банкери ще трябва да подкрепят растежа по по-директен начин. 

Членовете на ЕЦБ обсъдиха допълнително понижаване на основните лихвени нива на редовното си заседание през юли, като впоследствие отхвърлиха идеята. Вместо това декларираха, че ще запазят текущите ставки за "продължителен период". Тезата бе потвърдена и на последната среща на банкерите на 1-ви април.

Оттогава икономиката на еврозоната показа известни признаци на съживяване, като Германия и Франция изведоха през второто тримесечие блока от продължилата година и половина рецесия.

Европейските централни банкери обаче продължиха да дават разпосочни сигнали по отношение на бъдещето на паричната политика на Европа. Йорг Асмусен и Беноа Кюре потвърдиха във вторник, че лихвените проценти на ЕЦБ ще останат на сегашните "или по-ниски" нива за продължителен период от време.

Същевременно през миналата седмица друг от членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ - австриецът Евалд Новотни, заяви, че не вижда в момента причина за допълнително намаляване на ставките. Гуверньорът на Бундесбанк Йенс Вайдман пък посочи, че ниските нива няма да се задържат за години напред.