Брюксел – строго поверително, епизод 1

Германският канцлер Ангела Меркел се отбранява доста дълго и енергично, след като в началото на май 2010 г. ситуацията в еврозоната приема драматичен обрат. Изглежда, че редица държави от Европейския съюз са изправени непосредствено пред банкрут, а еврозоната е заплашена от срив.

И тогава, сред едно среднощно заседание германският канцлер се предава, след като е убедена от Европейската централна банка (ЕЦБ) и американския президент Барак Обама да изгради стена около еврозоната.

Така в крайна сметка Меркел също гласува за образуването на единен европейски спасителен чадър (фондът European Financial Stability Facility, EFSF), който трябва да бъде захранен с 440 млрд. евро. 

А защо точно 440 млрд. евро? В своята наскоро излязла книга „Европейските кукловоди“ авторите Керстин Гамелин (кореспондент в Брюксел на Süddeutsche Zeitung) u Раймунд Льов, ръководител на бюрото на австрийската телевизия ORF в Брюксел, разкриват как се вземат решенията в столицата на Европа. В конкретния случай на EFSF – по един комичен начин.

Група от служители и чиновници на ЕС заседава в кризисната нощ през май и стига до заключението, че, за да бъде наистина действащ, фондът има нужда от поне 200 млрд. евро. И заради предположението, че германците със сигурност автоматично ще намалят наполовина предложената сума, чиновниците великодушно удвояват цифрата до 400 млрд. евро, като дори добавят допълнителни 10%. В края на краищата обаче служителите на ЕС са втрещени, след като Ангела Меркел се съгласява на наистина внушителните 440 млрд. евро, без дори да мигне.

Но невинаги заседанията в европейската столица преминават толкова комично. Но кой наистина има думата в ЕС? „Със сигурност не са иначе наистина добре платените служители на брюкселската бюрокрация, нито някои тъмни страни, нито дори заслепената от регулации комисия, както се приема често от евроскептиците“, пише Керстин Гамелин. „Решенията се вземат от националните правителства, а комисията е само изпълнителното ведомство“.

Така например донеслата доста подигравки забрана за ползване на крушките с нажежаеми жици не е заслуга на ЕК, а е идея на бившия германски министър на околната среда Зигмар Габриел. А друга спорна поправка (междувременно изтеглена), според която зехтинът в ресторантите може да се сервира само в затворени шишенца, не е израз на желанието за по-строга регулация, а е настояване на правителствата на Испания и Португалия.

Интересите на членките се договарят в Европейския съвет. Там се водят спорове и се сключват компромиси, а след това решенията се сервират готови на комисията.

Съветът заседава, без да се наблюдава от обществото. И когато държавните и правителствените ръководители спорят, обсъждат стратегии и сключват коалиции, няма диктофон, който да ги записва. Разговорите между държавните и правителствените ръководители на срещите на високо равнище на ЕС се протоколират по особен начин - без камери и магнетофони, но важната роля тук играят така наречените "античи" (по името на един италиански дипломат). И тези служители водят т. нар. „Античи протоколи“. А всичко това, което се говори в залата, нарочно не се излъчва на живо - за да се запази поверителният характер на консултациите, твърдят в Брюксел. На местния жаргон „античи" са най-близките сътрудници на посланика на съответната страна в ЕС. Групата на "античите" съществува от 35 години насам. 

"Античите" на страните членки, 28 на брой, седят в една съседна зала, съоръжена с компютър, факс и телефон, в очакване на новини. Тримата протоколчици информират на английски и френски за хода на преговорите, а "античите" усърдно записват. В залата на заседанията има по един служител на съвета, който излиза на всеки четвърт час, за да предаде на колегите си „античи“ какво се е случило. Те превеждат чутото на съответния национален език и изпращат протокола, заедно с допълнителна информация, в офисите на своята делегация.

Гамелин и Льов са си осигурили достъп до тези иначе строго поверителни протоколи, а Investor.bg ще публикува в следващите дни и седмици откъси от книгата им „Европейските кукловоди“.