Economist: ЕС се носи по течението

"Независимост" не може да пристигне в балтийското пристанище Клайпеда в по-подходящ момент. Построен в Южна Корея, този плаващ газов терминал е също толкова важно геополитическо оръжие, колкото и един военен кораб. Предназначен да доставя втечнен природен газ от цял свят, той ще позволи на Литва да се освободи от пълната си зависимост от Русия при снабдяването с газ. Предвид опасенията, че кримската криза може да се превърне  във война на санкции с Русия, пристигането на "Независимост" пo-късно тази година трябва да даде на Литва известно успокоение, пише в свой анализ Economist.

Най-очевидната ответна мярка, която може да вземе Русия в отговор на западните санкции, ще бъде да прекъсне доставките на енергоносители и по-конкретно на газ. Тя осигурява около една четвърт от потребявания в Европейския съюз газ и почти целия в няколко страни членки, включително трити балтийски републики, Финландия и България. Източноевропейците увещават Германия да отвикне от зависимостта си от руския газ и САЩ - да увеличат износа на шистов газ. Европа вече опита вкуса на газовите войни през 2006 и 2009 година, когато Русия затвори газопроводите за Украйна, като остави много страни надолу по течението, предимно в Югоизточна Европа, да зъзнат в зимния студ. Пет години по-късно, дали Европа е макар и съвсем по-малко уязвима?

Поне в краткосрочен план, перспективите не са чак толкова лоши. След меката зима газовите хранилища все още са наполовина пълни и компаниите ги запълват, докато синьото гориво все още тече.

Газопреносната мрежа на ЕС стана по-свързана с изграждането на интерконектори и използването на реверсивни технологии. Това означава, че ако подаването на газ през Украйна бъде прекъснато, страните в Централна Европа ще могат да получават "синьо гориво" от запад през Германия. Голяма част от този газ все пак ще дойде от Русия през алтернативни газопроводи, като "Северен поток", построен под Балтийско море директно до Германия.

Какво ще се случи обаче, ако Русия реши да спре газа за цяла Европа? Чрез комбинация от намирането на алтернативни доставчици, преминаването на други горива и въвеждането на купонна система повечето (но не всички) страни би трябвало да изкарат през следващите около 6 месеца. По-сериозните проблеми ще започнат идната зима, когато търсенето на топливо ще се увеличи рязко. Повечето европейци обаче смятат, че Русия никога няма да посмее да отиде толкова далеч. В крайна сметка, ЕС е зависим от Русия като негов главен доставчик, но Русия е още по-зависима от ЕС като неин главен клиент, на който се пада дял от около една втора от нейния износ на газ. Предвид факта, че нейната обширна газопреносна мрежа е свързана с Европа, намирането на други купувачи ще е почти невъзможно, поне в краткосрочен план.