Economist: ЕС се носи по течението

По-дългосрочната картина е по-смесена. Бумът на шистовия газ в САЩ преобрази световния газов пазар, като направи втечнения природен газ по-достъпен (и често по-евтин от руския газ). С изчерпването на газовите находища в Европа обаче Европейската комисия пресмята, че ЕС ще внася все по-голям дял от потребявания от него газ, може би 80% през 2030 година.

През годините Европейският съюз води непоследователна политика. Той искаше да води света при намаляването на емисиите на парникови газове и си постави амбициозни цели в областта на възобновяемите енергийни източници. С икономическата криза, ЕС започна да се безпокои повече за повишаващите се цени на енергията (отчасти в резултат на субсидиите за възобновяемите енергийни източници) и все по-голямото изоставане в областта на конкурентоспособността от САЩ, които извличат полза от евтиния шистов газ. Вниманието на срещата на върха на ЕС на 20 и 21 март неизбежно ще бъде съсредоточено върху енергийната сигурност.

Лидерите вероятно ще одобрят през юни план за намаляване на зависимостта от вноса (б. пр.: държавните и правителствените ръководители от ЕС се споразумяха до юни да бъде разработен план  за действие, чиято цел ще бъде да намали енергийната зависимост на съюза най-вече от Русия).

Полският външен министър Радек Шикорски обясни много точно нещата, когато каза, че това не означава да бъде прекратен изцяло вносът на руски газ, а да бъдат осигурени надеждни енергийни доставки на конкурентни цени. "Нямаме нищо против да консумираме руски газ. Няма нищо морално грешно в молекулите", каза Шикорски. Руските тръбопроводи обаче не бива да бъдат използвани за упражняване на натиск върху страни или държави да бъдат принуждавани да плащат безобразни цени. Една причина, поради която Литва иска "Независимост", е, че тя плаща около една трета повече за своя газ, отколкото Германия, която е по-далеч от Русия.

Необходимо е Европа да направи три неща, за да намали своята уязвимост. Първо, тя трябва да ограничи зависимостта си от внесената енергия, като развие секторите на възобновяемите енергийни източници и атомната енергия, разработи наличните находища на шистов газ и предприеме мерки за насърчаване на енергийната ефективност.

Второ, необходимо е ЕС да диверсифицира своите източници на внесен газ. Повече синьо гориво трябва да дойде от Норвегия.

Перспективите за откриване на газови находища в Източното Средиземноморие може да стимулират намирането на решение на кипърския проблем, но тези изгледи остават несигурни. Бъдещият износ на шистов газ от САЩ ще помогнат. Освен това, намаляването на зависимостта на Европа от Русия за снабдяването с газ за сметка на Алжир, Катар, Азербайджан и Казахстан може и да не изглежда кой знае колко примамлива перспектива. Колкото повече обаче са неблагонадеждните държави, които продават газ на Европа, толкова по-трудно ще бъде за всяка от тях да я държи за заложник.

Трето и може би най-важно, ЕС трябва да направи така, че природният газ, откъдето и да идва той, да може да достига всички, които се нуждаят от него, на приемлива цена. Това означава инвестиции в една свързана, гъвкава и либерализирана общоевропейска газопреносна мрежа, която да позволява енергията да бъде продавана и да бъде прехвърляна от мястото, където е  налична най-евтино, там, където е най-необходима. Това ще намали възможностите на Русия, или на който и да било друг, да изнудва една по една уязвимите страни. Същото важи и за електроенергийната мрежа. Нещо повече, един истински енергиен пазар, наред с ефективна борса за търгуване на парникови емисии (с по-малко изключения за привилегировани замърсители), ще помогне за постигането и на други цели като намаляването на  цената на отделящата малко парникови емисии енергия.

Европейските лидери претенциозно си поставиха за задача единният енергиен пазар да бъде създаден до края на тази година. От постигането на тази цел очевидно ни дели известен път.

Вземете, например, балтийските страни: въпреки своя страх от Русия те се карат от дълго време къде да бъдат изградени терминалите за втечнен природен газ и една съвместна атомна електроцентрала, както и за много други неща. Или пък Испания: тя има няколко терминала за втечнен природен газ и изобилие от енергия от възобновяеми източници, но няма интерконектори до Франция, за да изнася енергия за останалата част от континента. Европа може и трябва да направи много. Неофициално британско предложение, което обиколи масите в Брюксел през последните дни, набляга на необходимостта от 25-годишна стратегия. Ще бъде най-добре, ако нейното изпълнение започне още сега.

БТА