Кризата в Украйна поставя под въпрос значението на НАТО

Агресията на Русия в Украйна поставя под въпрос готовността и способността на НАТО да защитава източноевропейските си граници, пише депутатът от полския Сенат Богдан Клич в Project Syndicate.

За страна като Полша например, основният принцип на НАТО за колективна отбрана, който е от съществено значение за националната ѝ сигурност, не изглежда нищо повече от политически ангажимент на фона на липсата на необходимите военни възможности и практическа приложимост.

Когато Полша се присъедини към НАТО преди 15 години стана ясно, че член 5 от Вашингтонския договор, който гласи, че всяко въоръжение нападение срещу членка на пакта ще се разглежда като такова срещу всички, ще бъде ключов за сигурността на страната. Оттогава страните намериха редица начини да утвърдят произтичащите от член 5 задължения в оперативната практика.

Новата стратегическа концепция, приета на конгреса на организацията през 2010 г. в Лисабон, установи колективната отбрана като една от трите основни задачи, изтъквайки важността от изготвянето на планове за действие в извънредни ситуации, организирането на съвместни учения и създаването на „видима сигурност“ в страните членки.

От 2008 г. насам НАТО значително увеличи присъствието и дейността си в Полша, което символизира ангажираността на САЩ към региона. Това засили чувството за сигурност у поляците, за мнозина от които е валидно схващането колкото повече НАТО, толкова по-добре.

Тези практически мерки идват във време, когато Руската агресия в Украйна повдигат въпросителни относно значението на НАТО. Разпознаването на определена опасност обаче е нещо съвсем различно от предприемането на ответна реакция. Обстоятелствата сега са много по-различни от тези през 1997 г., когато НАТО подкрепи кандидатурите на Полша, Чехия и Унгария, и предостави на Украйна и Русия статут на привилегировани партньори.

Именно руската агресия обаче заставя НАТО да преразгледа връзката си с Русия и Украйна и във всеки случай организацията ще трябва да изработи нова стратегия за тази връзка на срещата си през септември тази година в Нюпорт, Уелс. За да направи това, НАТО трябва да си отговори на 4 ключови въпроса.

Първо, какви ангажименти са склонни да поемат САЩ към Европа? Въпреки че американският президент Барак Обама се ориентира към Азиатско-тихоокеанския регион, намалявайки американските сили в Европа, това не би трябвало да отслаби възможностите на НАТО за навременна реакция.

Второ, какви ангажименти е склонна да поеме Европа към САЩ? Финансовата криза доведе до сериозни съкращавания в отбраната, което крие рискове. Европа също трябва да развие военни специализации и възможности за съвместни действия, които да консолидират съюза. Ако Европа няма мотивация, то това ще се отрази и върху американската такава.

Трето, по какъв начин НАТО да промени връзката си с Русия. На фона на събитията в Крим и Източна Украйна привилегированото партньорство на Русия очевидно не е актуално.  Това не означава, че Съветът НАТО–Русия трябва да бъде разпуснат. Подходът на НАТО към Русия обаче трябва да се промени, ако организацията иска да задържи дестабилизиращата руска агресия в Източна Европа, Южен Кавказ и Централна Азия. Ето защо НАТО трябва да разработи нова стратегия на сдържане на Русия, която да разчита на политически, дипломатически, финансови и военни инструменти.

И четвърто, как да бъдат заздравени отношенията с Украйна, така че нейните жители да не чувстват изоставени и обречени? Западът трябва да покаже, че е на страната на Украйна и да насърчи прозападния ѝ курс. След това трябва да бъде заздравено военното сътрудничество с нея чрез прилагането на клаузите на Хартата за отличително партньорство. Това означава, че НАТО ще трябва активно да се заеме с реформирането и превъоръжаването на украинската армия.

НАТО продължава да бъде също толкова важен фактор за световния ред, колкото е била и през 1949 г. Но освен да изработва стратегически приоритети, тя трябва да практически възможности за действия на място.