Литовското земеделие страда сериозно от санкциите между Русия и Запада

Бившите съветски републики като Литва, които са част от Европейския съюз (ЕС) и НАТО, изглеждат защитени от силното руско въоръжение, което направи Украйна толкова уязвима. В икономическите сблъсъци обаче често точно тези страни са най-уязвими и страдат най-много, пише New York Times.

Загубата на руския пазар след налагането на ембаргото върху хранителните стоки от страна на Кремъл доведе до свръхпредлагане на мляко, което натисна цените в Европа доста под рентабилния минимум. „Ако нещата не се променят до пролетта, тези цени ще означават фалит“, казва Кася Янкун, която се занимава производство на млечни продукти.

Ако я нямаше войната на санкциите и икономиката на еврозоната не беше толкова слаба, Литва вероятно я очакваха добри години. Страната ще стане 19-ият член на еврозоната в началото на следващата година, присъединявайки се към балтийските си съседи Латвия и Естония.

Въпреки това обаче четвърт век след като Литва получи независимостта си от СССР, нейната икономика, както и тези на Литва и на Естония, остава дълбоко свързана с руската. Земеделието е основна индустрия в Балтика, а Русия е най-големият и рентабилен пазар за литовските продукти като сирене и кисело мляко. За разлика от големите земеделски производители, за малките литовски земеделци, които са най-уязвимото звено от млечната индустрия на страната, не е толкова лесно да пренасочат продукцията си към други пазари. А дори и да го направят, едва ли ще получат щедрите цени, които руските търговци в градове като Москва и Санкт Петербург са готови да им платят.

Напрежението, произлизащо от конфликта в Украйна, несъмнено има по-широк ефект върху световната търговия, особено в държави като Германия, където много производители на автомобили и машини доскоро виждаха Русия като обещаващ и бързо разрастващ се пазар.

Икономическият ефект от санкциите обаче може би е най-тежък в Литва, която е и голям център за разпространение на млечни продукти от други балтийски страни чрез мрежата си от пристанища на Балтийско море.

Износът на хранителни стоки към Русия се равнява на 2,7% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Литва, по данни на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), което е по-голям дял на този сегмент от която и да е друга икономика от ЕС. Над 1/3 от компаниите във водещия литовски борсов индекс са в свързани със земеделието индустрии.

Повечето литовски земеделци нямат голяма възможност за свиване на бизнеса си. Над 70% от земеделските площи на литовските фермери са по-малки от 25 акра, които им носят средна годишна печалба от едва 5 849 литовски литаса, или 2 176 долара на човек, по данни на Литовския институт за аграрна икономика.

Големите земеделски конгломерати от своя страна също усещат ефектите от санкциите, но се намират в по-добра позиция за намирането на нови пазари. „Положението ни не е безнадеждно. Ситуацията за малките земеделци в момента обаче е много сериозно. Те са напълно под нулата“, коментира Андриус Пранкевичус, заместник управителен директор на компанията Linas Agro, която се занимава с търговия на зърно и други земеделски суровини.

Опасенията от икономическия ефект на санкциите в Литва биват подсилени от страха, че Путин възнамерява да възстанови границите на бившия Съветски съюз, използвайки военна сила, ако е необходимо. Литва, разбира се, за разлика от Украйна, е член на НАТО, чиито останали членове имат задължението да се пазят един друг. Въпреки това литовците се чувстват уязвими.

Затова мнозина литовци подкрепят заемането на твърда позиция срещу Русия въпреки икономическите несгоди. „Всички чувстват силна солидарност към Украйна“, заяви външният министър на страната Линас Линкевичус.

Други обаче предпочитат да търгуват с Русия, тъй като нейните размер и близост я правят най-логичният пазар за балтийските стоки. „Много хора се чувстват по-добре, работейки с руснаци, отколкото с други култури“, казва заместник-председателят на производителя на торове Koncernas Achemos Каспарас Юргельонис.

„Аз искам руснаците да купуват моето сирене. Политиката не ме интересува“, казва Кася Янкун. Тя не е сигурна какво трябва да е отношението към Путин, но казва: „Ако имате силен и непредвидим съсед, го избягвате. Ако той започне да ви чупи прозорците обаче, трябва да направите нещо“.