ЕС удължава санкциите за физически лица и фирми от Русия до края на годината

Европейският съюз (ЕС) ще удължи до края на тази година “замразяването” на активи и забраната за пътувания, наложена на стотици руски и украински след анексирането на Крим, гласи проект за декларация, цитиран от Ройтерс.

Проектът е подготвен за утрешната среща на външните министри на страните от ЕС. В него се казва, че санкциите, наложени през март миналата година срещу тези, които подкопават суверенитета на Украйна, ще бъдат удължени до декември 2015 година. По-ранна версия на проектодокумента гласеше, че санкциите ще бъдат удължени до септември.

Новите санкции на ЕС срещу Русия може да включват допълнителни ограничения на капиталовите пазари. Това ще затрудни достъпа на руски компании до финансиране и може да засегне руските държавни ценни книжа и достъпа до напреднали технологии за петролния и газовия сектор.

Според онлайн изданието EUObserver.com външните министри на държавите от ЕС са готови да разширят "черния списък" със санкции срещу Русия. В проект на решение, разпратен от външната служба на ЕС до държавите-членки, се казва, че предвид влошаването на ситуацията Съветът на ЕС приема да удължи с 6 месеца действието на ограничителните мерки срещу лица и организации, застрашаващи или подкопаващи 
украинския суверенитет и териториална цялост, да добави нови лица в списъка и да подготви нови мерки. 

Европейската външна служба и Европейската комисия трябва до седмица да представят предложение по разширяването на списъка и да извършат подготвителна работа по евентуални допълнителни ограничителни мерки, казва се в документа.

Освен разширяването на списъците, няма да има засилване на икономическите санкции срещу Москва, твърди Франс прес, позовавайки се на дипломатически източници. Въпросът обаче засега остава открит и предстои да бъде разгледан до срещата на лидерите на ЕС на 12 февруари. Като цяло ЕС смята, че наложените това лято секторни санкции вече са засегнали тежко руската икономика, допълнил източникът. 

Външните министри на ЕС планират да обвинят Русия за обстрела на украинския град Мариупол през почивните дни, при който загинаха 30 души. Москва отрича обвинението. “Съветът силно осъжда безразборния обстрел на жилищни райони в Мариупол. Продължаващата и нарастваща подкрепа за сепаратистите от Москва показва отговорността на Русия, се казва в проектодокумента”, посочва се в документа.

В него се подчертава, че всякакво смекчаване на позицията на ЕС зависи от това, до каква степен Русия ще изпълни мирните споразумения от Минск, сключени през септември 2014 година. Спазването на споразуменията изисква "изтегляне на незаконните и чуждестранни въоръжени групи, военна техника, бойци и наемници, контролиране на руско-украинската граница с постоянно наблюдение на ОССЕ, както и предсрочни местни избори в части от регионите Донецк и Луганск.

Наблюдателите трябва да получат достъп и до Донецк и Луганск, допълва Ройтерс. Освен това Съветът ще осъди действията на сепаратистите.

Външните министри критикуват Русия и за военната й пропаганда. "Публичните изявления, изкривяващи реалността на терена, както и публичното унижаване на затворници в нарушение на международните закони няма да доведат до силно необходимата деескалация", планират да заявят те.

След призивите на десетина и повече европейски страни ЕС да вземе мерки против пропагандната кампания в проекта за заключителен документ е написано: "Съветът възлага на върховния представител по външната политика и сигурността Федерика Могерини да увеличи усилията за по-нататъшно подобрение на стратегическата комуникация в отговор на руската дезинформационна дейност". Подобни усилия трябва да включва корекция на дезинформацията и подкрепа за развитието на независими и демократични медии в региона на Източното партньорство (постсъветския регион).

Текстът отбелязва и цената на войната, посочвайки че 1,5 милиона души в Украйна са били принудени да напуснат родните си места. От тях 600 хиляди изпитват остра нужда от помощ.

От Украйна се очаква да предприеме правни стъпки, които да позволят на Международния наказателен съд (в Хага) да разгледа обвиненията за престъпления срещу човечеството, извършени на територията на Украйна през 2014-2015 година. Освен това страната се призовава да ускори реформите, които са ключови за асоциирането и интеграцията на Киев, съобщи Ройтерс.

Заключителният текст, както и всякакви нови санкции, трябва да бъдат приети чрез единодушие. В миналото Австрия, Чехия, Кипър, Унгария, Франция, Люксембург, Словакия, и лявоцентристката партия ГСДП в германската коалиция, са изказвали резерви срещу по-нататъшни действия. Повечето от тях застанаха на страната на подкрепящите санкциите след среща на външните министри миналия месец. Всички те подкрепиха и изявление на лидерите на страните от ЕС вчера, което обвинява Русия за атаката в Мариупол.

Гърция обаче се оказва непредсказуемият елемент, отбелязва EUObserver. Новата крайнолява-дясна коалиция в Атина вчера отхвърли изявлението за Мариупол, а "Катимерини" съобщи днес, че Гърция може да наложи вето на новите санкции, позовавайки се на правителствен източник. 

Дипломат от ЕС е нарекъл гръцкия отказ "просто невероятен". Ако Атина иска да разводни текста на изявлението на външните министри, "няма полза от приемането на слаби решения". Според друг дипломат от ЕС, ветото на документите за Русия може да бъде разменна монета в преговорите за гръцкия дълг. 

Новият гръцки премиер Алексис Ципрас е изказвал подкрепа за Русия преди да дойде на власт, отбелязва изданието. Миналия месец май той определи санкциите на ЕС като вредни по време на посещение в Москва и нарече проевропейското правителство в Киев "неонацистко". Вчера Ципрас се оплака, че не е имало консултации с неговото правителство, преди ЕС да обяви възможни нови санкции срещу Русия, отбелязва АФП.

Дипломатически източник на изданието е отбелязал, че Мариупол е градът с най-голямо гръцко малцинство в Украйна, в който дори има гръцко консулство. Той е заявил, че се чуди какво ще стане, ако руските сили разширят офанзивата си в тази посока.

(БТА)