Твърдата линия на Марин льо Пен

Тя призовава за разпадането на Европейския съюз (ЕС) и говори за национализация на банките. Тя вижда САЩ като проводник на опасни политики и Русия като по-подходящ партньор. Тя иска да се сложи край на имиграцията и вярва, че републиката е под ислямистка атака.

Това е радикалната визия на лидера на Националния фронт Марин льо Пен за управлението на Франция, пише Financial Times. “Сега е моментът на Фронта”, коментира льо Пен в интервю за изданието.

Два месеца след терористичните атаки срещу френското сатирично списание Charlie Hebdo и еврейски супермаркет в Париж, крайно дясната френска партия затвърди стабилните си позиции като най-мощната политическа сила в страната. Лидерът на партията сега се разглежда и като потенциален президент от 2017 г.

Резултатите от социологически проучвания показват, че Националният фронт събира  повече подкрепа в сравнение с дясноцентристката партия, както и управляващата Социалистическа партия, в първия кръг на местните избори този месец. Националистите събират около една трета от гласовете.

Повишаването на популярността на една партия, която в продължение на десетилетия беше изтласквана в периферията на общественото полезрение, повдига сериозни тревоги у целия политически спектър. Президентът на Франция Франсоа Оланд говори тази седмица, че е необходимо да "грабне" избирателите си обратно, а засилването на подкрепата за Националния фронт той обяви за “колективен провал”.

Голяма част от заслугата за политическия импулс на Националния фронт се дължи не просто на усилията на Марин льо Пен, която оглави партията през 2011 г., но и на кризата, която измъчва икономиката на Франция, и високата безработица.

Според нея отказът на страната от еврото е единственото решение. “Казват ни, че това ще бъде катастрофа, че Сена ще се превърне в река от кръв. Всъщност практическите проблеми не са чак толкова много”, коментира тя.

Все пак льо Пен подложи партията на “детоксикация” и се дистанцира от антисемитските коментари на баща си и основател на политическата сила – Жан-Мари льо Пен. Тя признава, че има моменти на несъгласие между двамата. “Аз съм президент на Националния фронт, а той – почетен президент. Аз определям линията”, коментира тя.

"Не съм тук, за да управлявам бутик. Аз съм тук, за да достигна до властта и да я върня на френския народ. Това е моята роля”, казва още льо Пен.

Голяма част от политическата класа все още смята Националния фронт за ксенофобска партия, която печели от политиката на страха. Ясно е обаче, че обещанията на лидера й за прости решения на привидно неразрешими социални и икономически проблеми поразително привлича разочарованата общественост.

Льо Пен се присмива на плановете на правителството да се справи с радикалните ислямисти и предлага значително по-твърди мерки, политика на нулева толерантност, насърчаване на проповедите на френски в храмовете и отнемане на паспортите на джихадисти, които се бият в чужбина. Тя настоява и за радикална промяна на външната политика на страната, възстановяване на отношенията с режима на сирийския президент Башар Асад и преразглеждане на отношенията с държави като Катар и Турция, които според нея насърчават тероризма.

Според Марин льо Пен САЩ не може да се разглеждат като партньор в глобалната борба срещу джихадистите. Според нея побеждаването на радикалната организация “Ислямска държава”, която действа на територията на Ирак и Сирия, може да стане само с участието на Русия.

Тя смята, че Париж следва грешна политика и по отношение на Украйна, като обвинява ЕС за провокирането на кризата и САЩ за насърчаването да се скъсат връзките с Москва.

Льо Пен защитава и заемът, който партията й получи от Москва, с мотива, че изграждането на връзки между Русия и политическите партии в Европа е напълно законно. Тя подчертава също така, че нито една банка във Франция и Европа не би отпуснала финансиране за партията, но “ако утре американска банка поиска да купи кредита, аз веднага ще приема, ако лихвата е по-благоприятна".

За да се разшири базата си сред избирателите от работническата класа, този уж крайнодесен политик не се поколеба да заеме теми отляво, като се обяви за защитник на работници и фермери от “дивата и анархична глобализация”.

Льо Пен си дава сметка, че ако Франция напусне еврозоната, това вероятно ще означава край на единната валута. Според нея обаче така страната ще може да увеличи износа си благодарение на по-слабия франк.

Що се отнася до възможността инвеститорите във френския дълг да откажат превалутиране или да поискат по-високи лихви, льо Пен настоява, че ползите от връщането на франка биха били по-големи.