ЕК обмисля разследване за незаконна държавна подкрепа на банки

Европейският съюз (ЕС) събира доказателства, за да разбере дали срещу Гърция, Португалия, Испания и Италия трябва да се започне разследване по подозрения в незаконно подпомагане на банки, които са увеличили своя капитал с активи, считани за нискокачествени в другите държави членки на еврозонатa, пише Financial Times.

Проблемът са т.нар. отсрочени данъчни активи (deferred tax assets), които се приемат за част от основния капитал в четирите южни европейски страни, но Европейската централна банка (ЕЦБ) не ги счита за „висококачествени“.

Пълно разследване на Брюксел относно законосъобразността на начина, по който правителствата третират тези активи, ще представлява тежко предизвикателство за южноевропейските банкови системи, които все още се опитват да се възстановят от кризата в еврозоната.

Всяко оттегляне на правителствена подкрепа за третирането на отсрочените данъчни активи може да влоши драматично капиталовите буфери на някои банки, с което може да се увеличат опасенията от евентуален нов шок за европейските банки.

В момента Европейската комисия (ЕК) проучва информация, поискана от държавите членки, за да установи дали казусът заслужава официално разследване. Лица, запознати с процесите, коментират пред FT, че „разговорът“ сега се провежда между държавите членки и компетентните органи в Брюксел.

Гърция определено представлява тревога за регулаторите, след като отсрочените данъчни активи съставляват 30-40% от съотношенията за капиталова адекватност от първи ред (core tier one capital) за водещите гръцки банки. Като цяло четирите страни държат повече то 40 млрд. евро под формата на отсрочени данъчни активи в основния капитал на своите банкови системи, сочат данни на ЕЦБ от октомври 2014 г.

Отсрочените данъчни активи се създават, когато банките правят големи загуби, които по-късно могат да се приспаднат от дължимите данъци при наличието на печалба. По силата на Базел III за банковия капитал подобни активи скоро няма да се считат за доброкачествен капитал. Но четирите южноевропейски държави са ги класифицирали, така че там все още се считат за такъв.

Казусът попадна в полезрението на компетентните органи в Брюксел, защото те разследват споразумения, за които подозират, че са незаконна „държавна помощ“. В този случай въпросът за нечестната държавна подкрепа се повдига, защото Мадрид, Лисабон, Рим и Атина трябва да окажат подкрепа за капитала, съставен от данъчни кредити, в случай на фалит на банка.

Поводът за искане на информация идва със старта на кампанията на ЕЦБ за преглед на изключенията от капиталовите правила по страни. Председателят на Единния надзорен механизъм Даниел Нуи, коментира пред FT през февруари, че „са налице твърде много опции за дефиниране на капитала по страни в Европа и ние трябва да адресираме това“.

За да се компенсират забелязаните слабости на отсрочените данъчни активи, ЕЦБ сигнализира, че ще увеличи капиталовите буфери – т.нар. изисквания от втори стълб (Pillar 2), за банките, за които се счита, че са твърде зависими от този тип капитал. Правомощията на ЕК могат да бъдат големи. Определянето на държавните гаранции като незаконни ще стопи стойността на капитала.

Като допълнение към работата на ЕК Европейският банков орган също е започнал работа по въпроса дали отсрочените данъчни активи създават неравно игрално поле в европейския банков сектор.