Кипър ще се справи с всякакви последици от кризата в Гърция

Кипър е готов да реагира на всякакви странични ефекти от кризата в Гърция. В това уверява гуверньорът на Централната банка на Кипър Кристала Георгхаджи, предава Ройтерс. Според нея международните пазари трябва да гледат различно на двете страни.

Георгхаджи подчертава опасенията на кипърските политици относно увеличаващата се несигурност покрай бъдещето на Гърция в еврозоната. Тя се опитва да дистанцира Кипър от Гърция, като посочва, че връзките между финансовите сектори на двете държави са отслабнали значително.

„Кипър вече не е под висок риск от финансовото състояние и несигурността в Гърция“, заявява гуверньорът на централната банка. „Пътят на доходността по кипърските облигации се различава от пътя на гръцките, което е отражение на различното виждане за двете държави от страна на международните пазари.“

Тя подчертава и психологическото влияние от гръцките проблеми. „Оставаме бдителни и готови за действие в случай на какъвто и да е страничен ефект“, уверява тя.

Коментарите на Георгхаджи са в унисон с тези на редица политици, които искат да преобърнат представата, че двете страни са неразривно свързани, и които са притеснени, че Кипър може да бъде повлечен, ако Атина претърпи финансов колапс, който да я изхвърли от еврозоната.

Бизнес и културните връзки между двете страни остават силни. Способността на Кипър да издържи на сериозна зараза при евентуален гръцки фалит или изоставяне на единната валута ще се окаже важен тест за издръжливостта на еврозоната и Европейския съюз като цяло.

Пътищата на двете страни се разделиха по-рязко, когато радикалната партия СИРИЗА пое властта в Гърция през януари.

На фона на кризата в Гърция във вторник Кипър пласира 7-годишни държавни ценни книжа за 1 млрд. евро при доходност от 4%. Поръчките на инвеститорите, желаещи да закупят кипърски книжа, достигнаха 1,9 млрд. евро. За сравнение, доходността по 10-годишните гръцки ДЦК е около 11,62%, а по 2-годишните – 21,54%.

Ройтерс припомня, че кипърските банки претърпяха сериозни загуби заради вложенията си в гръцки дълг, след като Атина трябваше да отпише голяма част от задълженията си към частните кредитори през 2012 г. Заради това Никозия трябваше да получи помощ от ЕС и Международния валутен фонд за 10 млрд. евро.

Като цяло Кипър печели доверието на инвеститорите. Агенция Standard & Poor's ревизира нагоре кредитния рейтинг на островната страна до B+ през март, а Fitch потвърди своята оценка през миналата седмица.

Същевременно обаче, също като гръцките, кипърските облигации не попадат в обхвата на програмата на ЕЦБ за закупуване на активи. Но ако предстоящата проверка от страна на ЕС и МВФ покаже, че Никозия се е справила добре с поетите ангажименти за реформи, това може да се промени.