fallback

Намираме ли се вече в нова студена война?

Изолирайки Кремъл, Западът подклажда стари вражди, пише в анализ Guardian

08:30 | 16.05.15 г. 65
Автор - снимка
Създател

Пътувам из Русия от 30 години и съм ставала свидетел на всякакви неща - от еуфорията при падането на комунизма до благоденствието, а, в по-ново време, и на политическото отчаяние. Но когато отидох там за пръв път след анексирането на Крим, бях шокирана от видяното, пише в анализ за The Guardian Сюзън Ричардс.

Сблъсках се със страна, готова не за някакъв замразен конфликт, не за война чрез марионетки, а за пълномащабна война срещу Запада. Никога моите приятели не са се държали по-любящо – но този път у тях усещах безпокойството на хора, които не бяха сигурни кога и как ще можем да се срещнем отново.

Вярно е, че това душевно състояние се настани в резултат на непрекъснатата медийна кампания на Кремъл през последната година. Но бързо разбрах, че повечето от тях споделят мрачното виждане на правителството им за Запада, с неговите "кухи представи" за демокрация и свобода.

Понеже режимът се е фиксирал в идеята да си върне обратно империята, избухването на голям конфликт наистина изглежда възможно. Руски самолети и подводници провеждат военни маневри край бреговете на Европа. Но някой навлязъл самолет в балтийското въздушно пространство може да предизвика ответна реакция на НАТО с конвенционални оръжия, а това от своя страна може да доведе до изпреварващ ядрен удар от Русия – стратегически отговор, породен от опасението за слабост пред лицето на превъзхождащата американска военна мощ.

Докато алиансът се мъчи да убеди членовете си да отделят по 2 на сто от брутния си вътрешен продукт (БВП) за отбрана, тази година Русия увеличи повече от два пъти това свое перо до 4,2% от БВП и същевременно орязва други бюджети, включително за здравни и социални услуги. Съботният парад за 9 май в Москва беше нещо повече от честване на победа – това беше демонстрация на военна мощ.

Междувременно икономическата криза в Русия ще се задълбочи през тази година. Заплатите на държавните служители бяха замразени. Възнагражденията в частния сектор намаляха с 10%. Прогнозират се масови съкращения на работни места, предава БТА. 

Путин обяви, че тази година ще получава с 10% по-малка заплата, но тъй като оценките за неговото истинско, сенчесто богатство варират между 70 и 200 млн. долара, е малко вероятно той да усети някакви затруднения. Въпреки кризата, подкрепата за него се превърна в нещо близко до идолопоклонничество.

Как се озовахме в тази нелепа и опасна ситуация? В края на Студената война руснаците си представяха, че ще станат част от една по-голяма Европа. Вместо това, чрез съчетание от триумфализъм и незнание, засилихме старите страхове на Русия, че ще бъде изключена и ще стане жертва.

Традиционното схващане на запад е, че вината е у Путин и клептократичния му режим. Според този наратив режимът е преминал към настъпление, след като се е понижила цената на петрола. Той е отвлякъл вниманието на обществото от неспособността си да диверсифицира икономиката, като се е нахвърлил срещу външен враг и е предприел брилянтна пропагандна кампания.

Тази версия за събитията, макар да не е невярна, освобождава Запада от отговорност прекалено лесно. Когато съветският режим рухна, идеологията на свободния пазар беше във възход на запад. Хората на властови позиции наистина прегърнаха идеята, че преживяваме "края на историята" – че в еднополюсния свят външната политика ще бъде изключително битка за пазари.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 20:13 | 13.09.22 г.
fallback
Още от Европа виж още