Къде са големите идеи на Студената война?

Шокиращо ли е да чуем бившият президент Михаил Горбачов да казва, че сме на прага на нова Студена война? Или е някак успокоително – позната фигура дава познато название на познат проблем?

На честванията на годишнината от падането на Берлинската стена Горбачов изрази достатъчно ясно мнението си, за да покаже, че възгледите му се споделят от мнозина. Той подкрепи Путин, не за всичко, но по всички въпроси от глобално значение, които президентът формулира миналия месец.

"Експанзионизмът на САЩ, начинът, по който те използват лидерството си, дали това наистина е от полза?", запита Путин. "Носи ли мир и стабилност намесата им в цял свят? Може би трябва да се отпуснем и да се наслаждаваме на този разкош? Не!".

Най-общо казано това отново е Студена война – неумолимо, открито заявено противопоставяне, от което няма къде да избягаш, няма вишестояща власт, която да отсъди, без пътна карта – единствено враждебност, изразена в областта на културата, територията или финансите, пише The Guardian.

Дотук със Студената война. Хората наричат ситуацията в Украйна замразен конфликт, не само защото е зима, а и защото, когато танковете са боядисани в черно, за да не може да се види чии са, и международната общност е извърнала очи, как да кажем дали войната се разгръща или утихва? Най-много да кажем, че се води. Това, че не е същинска война, не значи, че не е опасна.

Ясно е, и Горбачов го знае по-добре от всеки друг, че този ситуацията се различава от последната Студена война по един важен аспект: сега няма голяма идея. Миналия път имаше сблъсък на мирогледи – ляво срещу дясно, държави срещу личности, Маркс срещу Хайек, две визии за цивилизацията, нямащи нищо общо помежду си, освен ненаситния апетит за експанзия.

Според историята, разказана от победителите, победили са капиталистите. Горбачов не само оспорва тази версия, но твърди, че заради нея светът е такъв, какъвто е днес, с това чувство за триумф, попречило ни да продължим напред. Ако обявяването на победител бе грешка, как ще тълкуваме сблъсъка между комунизма и капитализма? Повече като нещастен брак - горчив, но с взаимозависими компоненти; не че този капитализъм живя по-дълго, просто умря по-бавно. 

Без никакви принципи, около които да се организира противопоставянето, сблъсъкът между Русия и Запада има характера на спор в Twitter – нелогичен, пълен с оправдания и критики към личността, а не към идеите. Може да се съгласите с Путин, че външната политика на САЩ е просто обичаен империализъм, носещ понякога разрушението, което колонизаторът винаги носи.

Ще ви бъде трудно обаче да се съгласите със заключението на Путин, че най-добрият начин да отстоявате правата си пред Запада, е да правите, каквото си искате, на всяка територия, до която може да стигнете, и парирате всякакви претенции, когато това се оспори. Може да се съгласите със Запада, че новата руска хомофобия е постъпка, нарушаваща договори, връщане към по-грозни времена, които блоковете от модерни държави не бива да толерират.