Къде са големите идеи на Студената война?

Но няма как да не забележим, че Западът мълчи – не гражданското общество, а правителствата и институциите, по въпроса на сексуалната свобода, който е уреден от международното право. Това е почти все едно западните правителства да получат на тепсия морален коз срещу Русия и да не искат да го използват.

Нямат куража да видят докъде би могъл да доведе такъв морален сблъсък. Можете да усетите колко вярно е Путиновото описание на САЩ, които му приличали на "новобогаташ, сдобил се изведнъж с голямо богатство - световно лидерство в конкретния случай". И в същото си казвате: "Ама ти сериозно ли?". Путин ще ни изнася лекция за поведението на новобогаташ, президентът, управляващ система, близка до това, което светът възприема като клептокрация в действие?

Последната Студена война бе достатъчно лоша заради противопоставянето, демонстрирането на сила, заради начина, по който идеите и откритията се използваха като оръжия – точно обратното на това как трябва да се използва човешката изобретателност. Но в сравнение с противниците в настоящия рунд тя имаше поне едно предимство – тогавашните противници спореха за различни мирогледи.

Cега борбата е за това кой е най-алчен, най-малко честен, най-опортюнистичен, най-недалновиден, най-вулгарен, най-малко щедър, най-продажен, най-малко съзнателен защитник на даден светоглед. И най-тъжното е, че изглежда и двете страни имат право. Кратък е пътят от "има само една идея" до "всички са един дол дренки".

Цялата реторика на международния конфликт е до болка позната: може да се заслушате в Горбачовата реч днес и да чуете оптимизма му от края на 80-те, начина, по който неговата "демократизация" изглеждаше ненадейна и едновременно с това неизбежна, начина, по който "новото политическо мислене", на което той стана въплъщение, бе разбрано по онова време като грациозна капитулация пред западния модел.

В действителност това бе нещо различно и по-амбициозно, но засенчено от всички падащи стени и погубено в крайна сметка от олигархическата класа. Може да видите пряката връзка между 18-те години управление на Брежнев и 16 години на Путин по същия начин, по който можете да видите връзката между Никсън и Обама.

Но все пак това, което не мога да си представя днес, е откритата физическа заплаха от последната Студена война: конфликтът в Залива на свинете, оръжията, разположени стратегически така, че да да ликвидират милиони граждани. Нямаше да има Студена война, ако тя не бе подплатена с насилие, не само с цел териториална експанзия, но и със заплахата за окончателен сблъсък, който да заличи света. Това бяха основите 
на Студената война.

Както Джонсън каза в предизборната си кампания през 1964 г.: "Трябва да се научим да се обичаме или в противен случай ще умрем". Можем ли да успеем при новата си триангулационна политика* да имаме Студена война без заплаха със сила? Изглежда слабо и малко вероятно, а фактът, че не можем да си го представим, означава само, че това вероятно няма да стане още утре. 

(БТА)